Определение № 60 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 276/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 61/10.01.2011 година на В. К. А. и С. И. А., и двамата от[населено място] чрез адв. В. Г. –АК С. срещу Решение Nо 491 от 16.11.2010 година по гр. възз.д. Nо 800/2010 година на Софийския окръжен съд, с което е обезсилено отчасти Решение от 21.05.2010 година по гр.д. Nо 80/2009 година на РС-Самоков по чл. 53 ал.2 ЗКИР и производството в тези части е прекратено. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата и доказателствената тежест и на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, се поддържа с довод, че въпросите “ дали включването в граници на урбанизирани територии на земеделските земи, възстановени с влязъл в сила план за земеразделяне и скица към него, води до промяна на собствеността и формира ли се спор за материално право, ако според предвижданията на ПУП възстановеният имот не е заснет като самостоятелен обект, а е включен в съсобствен имот; легитимиращият се с решение на органа на поземлена собственост по чл. 27 ППЗСПЗЗ по какъв съдопроизводствен ред следва да защити искането си за обособяване на възстановения имот в самостоятелена вещ- административен или исков граждански .” В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Г. Д. и Г. К., оспорват наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. / изм. ДВ. бр.100/2010г./. Обжалваемият интерес, цената на иска / се обуславя от паричната оценка на предмета на делото- арг. от чл.68 ал.1 ГПК.При вещните искове цената на иска се определя от данъчната оценка на имота, а доколкото такава няма-от пазарната цена на вещното парво. По делото в производство районен съд, са представени доказателства – Писмо изх. Nо 11000-139/12.02.2009 година, от което е видно, че процесният недвижим имот е с данъчна оценка от 3 635.28 лв ./ л. 27/. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения от 5000 лв. и като взе предвид, че касационната жалба е подадена след влизане в сила на посоченото изменение на процесуалния закон, влязъл в сила на 21.12.2010 г., настоящият състсв намира касационната жалба за недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК .На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав счита, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба ,следва да се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия