Определение № 13098 от 29.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11978/2023 г.

Образувано е по частна жалба на "БАЛКАНСАТ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Средец", [улица], ет. 5, чрез процесуален представител - адв. И. Александров от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Определение № 1359/10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 972/2023 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството против Решение № 149/17.05.2023 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), в частта, с която се изменя Приложение № 3 на Разрешение № 01328/11.12.2008 г. и се вменява в задължение на "БАЛКАНСАТ" ЕООД да заплаща годишна такса в размер от 48 000,00 лева, считано от 08.04.2023 г., и е прекратил образуваното съдебно производство.

Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК.

Защитната теза за порочност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения за неправилност на решаващия извод за недопустимост на оспорването поради просрочие. Жалбоподателят мотивира становище за спазване на 14-дневния преклузивен срок за обжалване на засягащия го индивидуален административен акт. Твърди, че атакуваното изменение е въведено с акт, наименуван Изменение № 01328-008/17.05.2023 г., който е съобщен на жалбоподателя на 04.07.2023 г. В този смисъл, независимо че Решение № 149/17.05.2023 г. на КРС, с което е прието това изменение, е връчено по-рано, доколкото то не съдържа промяната в размер на годишната такса, срокът за обжалване е спазен. Намира за незаконосъобразно заключението на съда, че обжалваният акт е съобщен с писмо с изх. № 03-07-50-22/23.05.2023 г. Твърди, че това уведомление не съдържа всички основни реквизити на волеизявлението, и по-специално – в него не е посочена датата 08.04.2023 г., от която се дължи таксата в увеличения размер, както и не е описана новата стойност на задължението. Наред с това, излага съображения за допуснато от съда при постановяване на прекратителното определение съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неосъществен контрол за валидност на оспореното волеизявление, в пряко противоречие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК. В тази връзка поддържа, че пред съда са мотивирани доводи, обуславящи извод за нищожност на акта.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на АССО и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по инициираното оспорване, а в условията на евентуалност – ако жалбата се приеме за просрочена, с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5, вр. чл. 168, ал. 1 АПК, делото да се върне за произнасяне по валидността на оспорения индивидуален административен акт. Не претендира разноски.

Ответникът – КРС, в писмен отговор, подаден чрез гл. юрк. С. Добрева, оспорва частната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира следното:

Производството пред АССО е образувано по жалба на "БАЛКАНСАТ" ЕООД, срещу Решение № 149/17.05.2023 г. на КРС, в частта, с която се изменя Приложение № 3 на Разрешение № 01328/11.12.2008 г. и се вменява в задължение на "БАЛКАНСАТ" ЕООД да заплаща годишна такса в размер от 48 000,00 лева, считано от 08.04.2023 г.

С Решение № 149/17.05.2023 г. на КРС и на основание чл. 30, ал. 1, т. 10 и чл. 115, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление на Министерски съвет № 374 от 29.12.2011 г., обн. ДВ, бр. 107 от 31.12.2011 г., изм. и доп. ДВ., бр. 30 от 04.04.2023 г. (Тарифата) са изменени два броя разрешения за ползване на позиция на геостационалната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България (РБ), а именно: Разрешение № 01329/05.01.2012 г. на "БЪЛГАРИЯ САТ" ЕАД и Разрешение № 01328/11.12.2008 г. на "БАЛКАНСАТ" ЕООД, както следва: изменя се Приложение № 3 – "Размер, срокове и начин на заплащане на таксите" съгласно Приложение № 1 към настоящото решение, като двете приложения стават неразделна част от решението. В обстоятелствената част на решението изменението е обосновано с промяна във вътрешното законодателство.

С Изменение № 01328-008/17.05.2023 г. и на основание чл. 30, ал. 1, т. 10 и чл. 115, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗЕС и Решение № 149/17.05.2023 г. КРС изменя Разрешение № 01328/11.12.2008 г. за срока, за който е издадено разрешението, съгласно Приложение № 3 "Размер, срокове и начини на заплащане на таксите".

Приложение № 3 "Размер, срокове и начини на заплащане на таксите" съдържа пет точки, както следва:

1. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 Тарифата, предприятието дължи на Комисията административна годишна такса за контрол, като процент от годишните брутни приходи от цялата дейност по предоставянето на електронни съобщителни мрежи и/или услуги без включен данък върху добавена стойност след приспадане на трансферните плащания към други предприятия за взаимно свързване на мрежи и достъп, транзит, роуминг, услуги с добавена стойност, както и разходи за уреждане на авторски и сродни права за радио-и телевизионни програми. В брутните приходи от предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги се включват и всички приходи, произтичащи от ползването на ограничения ресурс;

2. Таксата по ал. 1 се заплаща в срок до 15 юли на следващата година, съгласно чл. 12, ал. 1 Тарифата;

3. Предприятието дължи на Комисията годишна такса за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен център съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10.1 Тарифата в размер на 48 000,00 лева годишно, считано от 08.04.2023 г.;

4. Таксата по т. 3 се заплаща на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се дължи, съгласно чл. 13, ал. 1 Тарифата;

5. Таксите се заплащат с платежно нареждане по IBAN сметка BG78BNBG96613000122601, BIC код на Българската народна банка – BNBGBGSD, гр. София, пл. "Княз Александър Първи" № 1, като при заплащане на таксите се посочва номерът на разрешението и точката от настоящото приложение, по която е извършено плащането.

На 25.05.2023 г. "БАЛКАНСАТ" ЕООД е получило писмо с изх. № 03-07-50-22/23.05.2023 г. на КРС, в което се съдържа уведомление, че с Решение № 149/17.05.2023 г. КРС е изменила Разрешение № 01328/11.12.2008 г. на "БАЛКАНСАТ" ЕООД, като изменението с № 01328-008/17.05.2023 г. е неразделна част от разрешението. Посочено е, че съгласно Приложение 3 от издаденото изменение годишната такса за ползване на позиция на геострационарната орбита със съответния радиочестотен спектър се променя от 38 000,00 лева на 48 000,00 лева, като размерът, сроковете и начинът на заплащане на таксите се определя съгласно Тарифата. Указано е че във връзка с изменената такса преди получаване на изменението следва да се заплати годишна такса за ползване на радиочестотен спектър в размер на 7305,56 лева за периода от 08.04.2023 г. до 31.12.2023 г. В заключение е посочено, че това известие има характер на писмено уведомление за издаване на административен акт по смисъла на чл. 61, ал. 1 АПК. Към уведомлението е приложено Решение № 149/17.05.2023 г. на КРС.

На 04.07.2023 г. дружеството е получило и копие от Изменение № 91328-008/17.05.2023 г.

По съображения, че атакуваното волеизявление е съобщено на жалбоподателя на 25.05.2023 г., доколкото уведомлението съдържа копие от административния акт, съдът е приел инициираното на 18.07.2023 г. оспорване за просрочено, поради което и на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил без разглеждане депозираната от "БАЛКАНСАТ" ЕООД жалба.

Определението е правилно.

Индивидуалните административни актове, какъвто по своя характер е и Решение № 149/17.05.2023 г. на КРС, в частта, с която се изменя Приложение № 3 на Разрешение № 01328/11.12.2008 г., подлежат на оспорване пред компетентния съд съобразно правилата за родовата и местната подсъдност в 14-дневен срок от съобщаването им – Арг.: чл. 149, ал. 1 АПК. Този срок е преклузивен и с изтичането му отпада и възможността за упражняване регламентираното в чл. 147, ал. 1 АПК право на оспорване. Просрочената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК, което обуславя оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство.

В случая, съдът е достигнал до правилно заключение за неспазване на законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК от жалбоподателя "БАЛКАНСАТ" ЕООД.

По делото няма спор, а и е видно от ангажираната доказателствена съвкупност, че на 25.05.2023 г. КРС е уведомила "БАЛКАНСАТ" ЕООД за издаването на своето Решение № 149/17.05.2023 г., като към съобщението Комисията е приложила и екземпляр от самото решение. Не е спорно и че това уведомление съдържа информация относно изменението, което е извършено с решението на КРС, а именно – че годишната такса за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър се увеличава от 38 000,00 лева на 48 000,00 лева, в следствие на което дружеството следва да заплати такса в размер на 7 305,56 лева за периода от 08.04.2023 – 31.12.2023 г.

Спорно е дали този начин на съобщаване удовлетворява изискванията на чл. 61, ал. 1 АПК, а оттам и дали може да се счита, че срокът за обжалване на решението на КРС е започнал да тече от изпращането на това съобщение.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК административният акт се съобщава по реда на чл. 18а с.з. в тридневен срок от издаването му на всички заинтересувани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Съобщаването е техническо действие, следващо по време издаването на административния акт, чрез което разпоредителната власт достига до знанието на своя адресат. То се осъществява чрез връчване на препис от съответното волеизявление по посочените в чл. 18а, ал. 1 – ал. 6, респ. ал. 9 – ал. 10 АПК начини или чрез уведомяване за издаването му по реда на чл. 18а, ал. 7 с.з. В случая административният орган не само е изпратил препис от административния акт, но и е описал неговото съдържание в писмото си до адресата. Така, независимо че към решението не са представени и приложенията, съставляващи неделима част от него, дружеството е разбрало волята на Комисията, изразена в липсващите документи. Доколкото с решението на КРС, въведено като предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, се изменя размерът на дължимата годишна такса за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен център, то съществената информация, необходима на дружеството, за да разбере параметрите на упражнената спрямо него разпоредителна власт, се свежда до размера на тази такса. Видно е и от представеното по делото Приложение – Изменение, че именно тези данни са изложени в съдържанието му. А доколкото в писмото е посочен изрично размерът на новата годишна такса, то няма съмнение, че дружеството е било запознато с последиците от волеизявлението. Обратно на застъпената от жалбоподателя пред настоящата инстанция защитна теза, липсата на указание относно началния момент на действие на издаденото решение не е пропуск, който да се отразява на валидността на действията по съобщаването му. Таксата е годишна, поради което датата, от която влиза в сила увеличението, по никакъв начин не засяга нейния размер, а оттам и не съставлява съществена част от издадения индивидуален административен акт, чието игнориране обуславя порочност на съобщаването по чл. 61, ал. 1 АПК.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че депозираната на 18.07.2023 г. жалба на "БАЛКАНСАТ" ЕООД срещу Решение № 149/17.05.2023 г. на КРС, в частта, с която се изменя Приложение № 3 на Разрешение № 01328/11.12.2008 г., както правилно е приел АССО, е подадена в съда извън законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, който е изтекъл още на 08.06.2023 г. Достигайки до аналогичен правен извод, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила.

В отговор на довода за допуснато от съда при постановяването на обжалваното определение съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че пред първостепенния съд, обратно на поддържания пред касационната инстанция довод, не е наведено искане за обявяване на нищожност на атакувания административен акт. Изложените пред АССО аргументи, с които обосновава тезата си настоящият жалбоподател, касаят указанието на КРС, съдържащо се в уведомителното писмо от 23.05.2023 г., за заплащане на променената годишна такса. Това указание обаче не се съдържа в оспорения административен акт - Решение № 149/17.05.2023 г. на КРС, поради което и непроизнасянето по свързаните с него възражения не може да доведе до твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК.

При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 229, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение