Решение № 6680 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2017 г.

Решение № 6680 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Каспичан чрез процесуалния му представител адвокатско дружество "Тодорова и Колев" - гр. Шумен срещу Решение № 87 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 224/2017 г по описа на Административен съд – Шумен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени атакувания съдебен акт и, вместо него, да постанови друг по съществото на спора, с който да отхвърли изцяло протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен срещу разпоредбата на чл. 36 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община – Каспичан /Наредбата/, приета с Решение № 143 по Протокол № 11/28.04.2016 г. на ОбС - Каспичан. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Общински съвет – Каспичан, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответната страна - прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания и, след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Шумен срещу чл. 36 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Каспичан, приета с Решение № 143 по Протокол № 11 от 28.04.2016 г. на Общински съвет - Каспичан, която гласи: "Чл. 36. По производства за продажба, замяна и учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса в размер на 2 % от стойността на имота." С обжалваното решение съдът е отменил протестираната разпоредба от общинската наредба като незаконосъобразна и е осъдил Общински съвет – Каспичан да заплати на Окръжна прокуратура – гр. Шумен направените по делото разноски в размер на 20 лв. За да стигне до този правен резултат, АС - Шумен е приел, че, макар Наредбата като подзаконов нормативен акт да е приета от материално компетентен орган и при спазване на необходимия кворум и мнозинство, атакуваната разпоредба е приета при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, изразяващи се в следното: При гласуване на оспорения текст от общинската наредба са нарушени установените с разпоредбите на чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове правила за приемане на подзаконови нормативни актове - не е спазен предвидения в чл. 26, ал. 2 от ЗНА 14-дневен срок от публикуване на проекта за наредба до гласуване на този проект на заседание на общинския съвет, в който срок засегнатите лица могат да заявят своите становища и възражения по проекта; липсват адекватни мотиви за приемане на протестираната разпоредба от наредбата по см. на чл. 28 от ЗНА, от които заинтересованата общественост да установи действителните основания местният законодател да приеме този текст, доколкото в публикуваните мотиви не са посочени нито целите, нито причините, нито икономическата обосновка за приемане на точно този размер на местната такса, определен в протестираната разпоредба на чл. 36 от Наредбата. Наред с гореизложеното, АС-Шумен е заключил, че протестираният текст от общинската наредба противоречи и на материалноправните разпоредби на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ - размерът на таксите за технически услуги следва да бъде определен на база чл. 7, чл. 8 и чл. 9 от ЗМДТ-т. е. въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за услугата и при желано разграничаване на отделните услуги с цел определяне на отделна такса за всяка една от тях, което в случая не е сторено. По горните съображения АС-Шумен е отменил разпоредбата на чл. 36 от общинската наредба като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати цитираните в касационната жалба пороци, явяващи се касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения от местно значение - чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМСМА. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло правния извод на първоинстанционния съд за допуснати при приемане на протестирани текст от наредбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, поради което не намира за необходимо приповтарянето им. Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗМДТ /в редакцията й към датата на приемане на протестирания текст от общинската наредба/ по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. Тази такса, както правилно е приел решаващият съд, е дължима за организирането и провеждането на производството по продажба, замяна или учредяване на вещни права, което се развива в две фази – административна и гражданска и размерът на таксата следва да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, а не и за самото учредяване на правото, чиито фактически състав завършва със сключването на договор. В протестирания текст общинският съвет не е посочил какви разходи се покриват в "производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти", с предвидените такси от по 2 % за сделка, за да ги обоснове. Подобна обосновка липсва и в мотивите към проекта, поради което както местната общественост, така и съдът, който следва да провери законосъобразността и съответствието на текста от наредбата с целта на закона, остават в неведение за икономическите съображенията, наложили необходимостта от въвеждането на пропорционалната такса. След като не са налице мотиви, нито икономическа обосновка на въведената финансова тежест, съдът е бил в невъзможност да провери съответствието на протестираната разпоредба от Наредбата със закона, поради което обосновано и законосъобразно ги е отменил. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и следва да бъде оставено в сила.