Определение № 315 от 30.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молбата на адв. М.Р., в качеството и на процесуален представител на П. Т. Я., за изменение на постановеното по делото решение, в частта за деловодните разноски. Искането си страната- молител е аргументирала с различния материален интерес на отделните жалбоподатели и направените във вр. с него разходи от страна на последните за осъществената в касационната инстанция адвокатска защита, което съставът на касационната инстанция, според изложеното в обстоятелствената част на молбата, не е съобразил при постановяване решението си по същество на спора по т.д.№ 765/2008 год., тъй като е възложил деловодните разноски на всяка една от страните, така както са извършени. Ответната по молбата страна [фирма], [населено място] не е заявила становище в срока и по реда на чл.248, ал.2 ГПК, а ответникът [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г.А., е възразил по основателността и, позовавайки се на отхвърляне касационната жалба на настоящия молител и отсъствие на процесуално възможност в хипотезата на потвърденото въззивно решение, по отношение на жалбоподателя да намери приложение процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.248, ал.3, във вр. с ал.1 и сл. ГПК, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 224/ 10. 09. 2010 год., по горепосоченото делото настоящият състав на ВКС, ТК изрично е приел, че с оглед изхода на спора в касационната инстанция на осн. чл.78, ал.1 и сл. ГПК разноските следва да останат за страните, така както са направени от тях. Даденото от касационната инстанция разрешение е възприето от настоящия молител за правилно, но единствено относно заплатената от страните държавна такса за касационното производство, като счита, че по отношение направените разходи за ползваната адвокатска защита от един адвокат същото не намира опора в закона, поради различния обжалваем интерес на касатора – ищец и касатора- ответник. Изразеното от молителя разбиране не се споделя от настоящия съдебен състав, поради следното: От обстоятелството, че заплатеното на адв. Р.,в качеството и на процесуален представител на касатора П. Т. Я., адвокатско възнаграждение в размер на сумата 6 440.00 лв., според приложения на осн. чл.80 ГПК списък за деловодните разноски, е за осъществената в касационната инстанция защита, както с оглед подадената от последния касационна жалба с обжалваем интерес от 22 556.27 лв., така и срещу касационната жалба на ответника [фирма], която касае материален интерес от 167 985.27 лв. не следва, че на касатора – ищец, настоящ молител се дължи заплащане на деловодни разноски за касационното производство пропорционално на този именно интерес, доколкото в приложения договор за правна защита и съдействие въобще липсва подобно разграничение. Отделен в тази вр. остава въпросът, че деловодни разноски в размер на сумата 3000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената в касационното производство защита срещу жалбата на настоящия молител, е претендирал и ответникът [фирма], поради което принципът на пропорционалност е неприложим, а приложен принципът на компенсация, основан на чл.78, ал.1 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК води до присъждане на сумата, заявена от страната в молбата и по чл.248 ГПК. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС