Определение № 13970 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е касационна жалба на С. Г. Ф., А. Д. И. и С. С. С., чрез процесуалния им представител адв. М. Белчева, против решение № 7473/01 декември 2023 г., постановено по адм. д. № 10716/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба, независимо, че е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок се явява процесуално недопустима, като подадена от страни, за които решението е благоприятно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Г. Ф., А. Д. И. и С. С. С. против заповед № РД-50-56/15 ноември 2012 г. на главен архитект на Столична община, район „Студентски“, в частта, с която е одобрено изменение на план за регулация и застрояване на УПИ XIV-2027, 2028, кв.172, местност „Студентски град“. Съдът, е отменил заповедта като незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая съдебният акт е благоприятен за касационните жалбоподатели, доколкото е отменена оспорената от тях заповед, което налага извод, че същите нямат интерес от търсената съдебна защита. С постановяване на първоинстанционното решение е постигнат търсения от жалбоподателите правен резултат и касационното оспорване по същество не би довело до промяна в правното им положение. Изложеното в касационната жалба несъгласие на касаторите с мотивите на обжалваното решение не обосновава правния им интерес, тъй като мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на присъдено нещо, нямат самостоятелно значение и не подлежат на обжалване. В този смисъл е т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04 януари 2001 г. по тълк. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – „Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат”. Силата на присъдено нещо обхваща само диспозитива на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спорното право. По отношение на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на присъдено нещо, тъй като те не са елемент на спорния предмет. Ето защо мотивите не могат да бъдат обект на касационно оспорване, отделно от самото решение. Като недопустима на посоченото основание - чл. 215, вр. с чл. 210, ал. 1 АПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство - съответно прекратено. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски, както следва: 1. за юрисконсултско възнаграждение, в полза на Столична община, което този съд определя в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 НБПП, приложими на основание чл. 144 от АПК; 2. за адвокатско възнаграждение, в полза на А. С. А., доказано и реално заплатено, в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева. Воден от изложените съображения и на основание чл.215, вр. с чл.210, ал.1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав