Определение № 573 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 495/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е въззивното определение № 231 от 2.7.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 509/2010 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е отменено определение от 16.3.2010 г. по гр.д.№ 25/2006 г. на Пирдопския районен съд за спиране производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Г. Н. М. от гр.Пловдив, представляван от адвокатите Х. Т. и С. Н. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК тъй като окръжният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ точно прилагане на чл.229, ал.1, т. 5 ГПК /чл. 182, б.”д” ГПК /отм./. Ответника по частната касационна жалба Н. Н. М. от гр.Пловдив, представляван от адвокат С. П. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. За да отмени определението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че производството по делото неправилно е спряно на основание чл.182, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ тъй като липсват доказателства предмет на провежданото разследване в досъдебно производство № 161/2010 г., пр.пр. 172/2010 г. на СРП да е факт, от установяването на който да зависи граждански спор в производството за делба тъй като установяването дали разпитани свидетели са дали лъжливи показания т.е. дали са извършили престъпления по чл.290 НК, установяването на самото престъпление лъжесвидетелстване по наказателен ред не е обуславящо за гражданския спор. Взето е предвид, че решението за допускане на делбата е влязло в сила и евентуалното спиране във фазата по извършване на делбата е без значение и не може да повлияе върху разрешените с влязло в сила решение въпроси в първата фаза. Касационно обжалван не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални въпроси да са съществени-липсват предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено за да намери приложение чл.280, ал.1 т. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение