Определение № 2642 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Николаева в качеството й на управител на Етажна собственост с адрес: гр. Горна Оряховица, [улица] против определение № 1054 от 29.12.2023 г., постановено по адм. д. № 764/2023 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Велико Търново не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Велико Търново оставя без разглеждане жалбата на С. Николаева, като управител на Етажна собственост с адрес: гр. Горна Оряховица, [улица] против уведомително писмо, изх. № 20-52501/27.11.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Велико Търново като недопустима и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът, след направена служебна справка, констатира, че срещу същото уведомително писмо, изх. № 20-52501/27.11.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Велико Търново е образувано адм. д. № 763/2023 г. със същите страни и предмет, поради което и на основание чл. 159, т. 7 АПК прекратява производството по по-късно образуваното дело. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК за прекратяване на производството по делото. Съгласно цитираната норма жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че тази хипотеза е налице, като пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано адм. д. № 763/2023 г. между същите страни и със същия предмет – уведомително писмо, изх. № 20-52501/27.11.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Велико Търново. Хипотезата на чл. 159, т. 7 АПК е приложима при висящи съдебни производства, което също в случая е налице видно от определение № 26 от 05.01.2024 г., постановено по адм.д. № 763/2023 г. Ето защо изводът на съда за недопустимост на оспорването е законосъобразен. Наведените в частната жалба доводи, че производствата по двете дела са различни, поради което не е налице идентичност в предмета им, са неоснователни. Видно от приложените към частната жалба писмени доказателства е, че второто образувано дело също има за предмет оспорване на процесното уведомително писмо, като допълнително в мотивите на съдебния акт по по-късно образуваното дело е обсъдено и искането на жалбоподателя за служебно отстраняване на грешка в КК и КР. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,