Определение № 715 от 03.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 138/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. “.....” О., представлявано от Г. А. Д. и А. Б. Л. и адвокат И. В. са подали касационна жалба срещу решение № 1005 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 298 от 2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 921 от 09.12.2010 г., постановено по гр. дело № 927/2009 г. по описа на Пернишкия районен съд и е отхвърлен иска за ревандикация на битова сграда, диспечерна сграда с колиен кантар и една стая от около 15 кв.м. /в последствие корегирана на 25 кв.м. с допълнителна молба от 26.10.2009 год./, представляваща едно от помещенията на мандрата и клозети, които са построени в бившия стопански двор, който по сега действащия кадастрален план на [населено място] одобрен със заповед № РД-.... от ..... год. представлява поземлен имот с идентификатор........ В жалбата са развити оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и съпоставянето им с доводите и възраженията на страните. Инвокират оплаквания и за необоснованост на съдебния акт. Към жалбата е представено изложение, в което се касатора заявява искане за допускане на касационното обжалване на въззивното решение при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса следва ли съдът да разгледа предявеният иск за реавандикация на заявеното в исковата молба придобивно основание и това което е било уточнено с молбата по чл.143, ал.2 ГПК и следва ли въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора и последният процесуален въпрос е следва ли съдът да постанови решението си на база всички доказателства, които да са обсъдени при условията на чл. 12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК. Поставен е и въпросът дали при отстраняване на владелеца от административен орган от владението на имота и въвеждането на друго лице във владение, последното става собственик, независимо дали е установило фактическа власт за себе си или смята, че владее за трети лица. Ответника З.”..” [населено място] е представил отговор, в който подържа становището, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като поставените въпроси не са от значение за изхода по делото и за формиране на решаващата воля на съда. Посочва, че въведените в изложението оплаквания са по съществото на спора и не представляват основания в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1-2 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на “77 К” О. по поставените материално правен и процесуални въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Пернишкия окръжен съд е отхвърлил иска за ревандикация на битова сграда, диспечерна сграда с колиен кантар и една стая от около 15 кв.м. /в последствие корегирана на 25 кв.м. с допълнителна молба от 26.10.2009 год./, представляваща едно от помещенията на мандрата и клозети, които са построени в бившия стопански двор с площ от 2 036 кв.м, който по сега действащия кадастрален план на [населено място], одобрен със заповед № РД- .... от ...... год. представлява поземлен имот с идентификатор ......... защото е намерил, че ищцовото дружество не е установило правото си на собственост на заявеното основание. Правното основание за придобиване на собствеността, което е заявено в исковата молба е проведен търг от Ликвидационния съвет на ТКЗС „ П.”,[жк], [населено място], въз основа на който е предадено владението на посоченият имот на 10.11.2009 г. В. съд изрично е посочил, че правото на собственост не е било придобито на това основание защото търг не е бил провеждан, поради неявяване на кандидати за наддаване, с което не са изпълнени разпоредбите на Наредбата за търговете. Отбелязъл е ,че търга е нищожен на основание § 11, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и нищожността му е прогласена със заповед № ОА-.... от ..... г. на Областния управител на София област, в която са изброени основанията обуславящи нищожността на придобивното основание. Уважил е иска по чл.124 ГПК, който ответната К. е предявила по гр.д. № 1259 от 2009 г. на Пернишкия районен съд. Това дело е присъединено за общо разглеждане към настоящето дело. Императивната разпоредба на чл.211 ГПК касае предявяването на насрещен иск в заявеното исково производство, без да преклудира правото такъв иск да бъде предявен самостоятелно и без да се препятства възможността за съединяване на делата с цел процесуална икономия. На основание заповед № ОА-.... от .... год. на Областния управител на София област е съставен протокол № ... от ..... г. за предаване от касатора на ответника на сградата с колиен кантар и кладенец. Протокола е съставен от Комисия с представители на двете страни и представители на МВР, [населено място]. Ответника е върнал платената от търговското дружество като цена на имота сума от 25 200 лева с пощенски запис. Въз основа на тези данни Пернишкия окръжен съд е заключил, че Кооперацията- ответник владее имота на правно основание – собственост, тъй като го е придобила по давност. Посочено е че “..” О. не може да се легитимира с представеният н.а. № ..., т...., рег. № ..., н.д. № ../..... г. защото обективно не е осъществявал фактическа власт върху имота от 1999 г. до 2004 г. Основателно е посоченото в касационната жалба, че с прекратяването на г.д.№ 2444/1999 г. давността не се смята за прекъсната, но с отнемането на владението повече от шест месеца съгласно чл.81 ЗС такова прекъсване е осъществено. Закона не поставя условия при които загубването на владението няма да се зачита и следователно дори когато то е прекъснато по силата на административна заповед правната последица е налице. Иска за ревандикация е неоснователен защото ищеца не е собственик независимо, че Кооперацията не е могла да придобие сградата- млекопункт с фактура № ... от ......г. При предявеният осъдителен иск на собственика срещу владеещия несобственик именно ищеца следва по реда на пълното и главно доказване да установи правното си основание на собствеността, заявено с исковата молба. С нея се извършва субстанцирането на спорното право съгласно чл.127, ал.1, т.4 ГПК, а с молбата по чл.143, ал.2 ГПК ищеца не може да въвъде ново правно основание, т.е. да измени своя иск. С тази молба ищеца може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а не да въведе ново правно основание. Не следва да се допуска касационна проверка на решението и по поставеният материално правен въпрос за елементите от фактическият състав на придобивната давност, тъй като фактите по делото са разгледани в съответствие с практиката на ВКС по посочените текстове на Закона за собствеността. Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК по поставените въпроси, тъй като не е налице колебание в практиката при разрешаването им. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК защото изведените от касатора въпроси касаят изводите на въззивният съд по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,