Определение № 45 от 27.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 11/2011 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Д. Ц. Р. и Л. В. Г.-двамата от[населено място] против въззивно определение № 1215 от 15.07.2010г.по ч.гр.д.№ 1050 по описа за 2010г. на Апелативен съд С.,с което е потвърдено определение от 30.03.2010г., постановено по гр.д.№ 75/2008г.на С. градски съд за прекратяване на производството относно предявената претенция за: разрешително за строеж за заплащане на сумата от 360лв.,за варобетономешалка на стойност 200лв.,за фургон-на стойност 100лв,трите претендирани при условията на солидарна отговорност и дървен материал на стойност 50лв.и кофражни платна на стойност 1 190лв.-претендирани от ответницата М. Й.. Счита обжалвания акт за неправилен,като твърди,че липсва идентичност между процесните вещи и тези,които са предмет на спора,разрешен с влязъл в сила съдебен акт, поради което иска обжалваният акт да бъде отменен,а делото-върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Като основание за допустимост на подадената частна жалба –независимо,че изрично не се сочи,може да се изведе- нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос за това-дали съдът следва в хода на производството по делото или с окончателния си съдебен акт да се произнесе по въпроса за идентичността на част от предявената претенция с вече разгледана такава. Срещу така подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира подадената частна жалба за основателна поради следните съображения: В случая поставения от жалбоподателя въпрос е от значение за изхода на делото,тъй като е свързан с предмета на делото и с решаващите мотиви на съда.По същия- на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК следва да се допусне частната жалба до разглеждане по същество,тъй като въззивния съд се е произнесъл в противоречие с установилото се в практиката разбиране ,че –когато ищеца оспорва идентичността на движимите вещи,за които ответникът твърди,че вече са били предмет на спор,разрешен с влязло в сила решение - по основателността на така направеното възражение,съдът следва да се произнесе с окончателния си акт,след като даде възможност на всяка страна да ангажира доказателства за твърденията си. С оглед на изложеното и като намира,че въззивният съд преждевременно – преди изчерпването на доказателствените искания на страните се е произнесъл по направеното възражение за липса на идентичност между вещите-предмет на двете производства,настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за неправилен.Това налага неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение