Решение № 1668 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2020 г.

Решение № 1668 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на регионален инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД "ИОКН") на Министерство на културата арх. М. Маринов чрез процесуалния си представител юрисконсулт Страхилова против решение № 123 от 17.06.2020 г., постановено по адм. дело № 777/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е обявена за нищожна ПАМ, наложена по отношение И. Иванчева с [ЕГН], Б. Христов с [ЕГН], Б. Николов с ЕГН[ЕГН], Ю. Гроздев с ЕГН [ЕГН] и Е. Гроздев с ЕГН [ЕГН] във връзка с изпълнение на техни задължения, като собственици на имот в гр. Велико Тръново, [улица], представляващ единична културна ценност във връзка с опазването и. Дадени са предписания за демонтиране на покрив и втори тухлен етаж, да се направи защитно покритие на останалата част от сградата, да се огради с плътна ограда, като се предприемат мерки за безопасност при събарянето и демонтажа, както и същите се извършат по проект. Разпоредено е да извършат архитектурно заснемане и да представят проект за възстановяване на сградата. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е направил неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 72, чл. 73 и чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН и се е произнесъл по целесъобразността на мерките, а не по оспорването на законосъобразността им. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против наложената принудителна административна мярка. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател в писмено становище, поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата – съответно - неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и писменото становище. Ответниците, не се представляват в съдебно заседание. От същите чрез адв. Няголов по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалбата на ответниците по касацията против наложената им от регионален инспектор в ГД "ИОКН" принудителна административна мярка на основание чл. 192, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), с която те са задължени: да демонтирана покрив и втори тухлен етаж, да се направи защитно покритие на останалата част от сградата, да се огради с плътна ограда, като се предприемат мерки за безопасност при събарянето и демонтажа като същите се извършат по проект, както и да извършат архитектурно заснемане и представят проект за възстановяване на сградата - недвижима културна ценност /НКЦ/ в гр. Велико Търново ", ул. Велчо Джамджията", община В. Търново с идентификатор10447.511.351. 1 по КК и КР на гр. Велико Търново. От фактическа страна наложената мярка се основава на извършена проверка на място от комисия, установяванията от която са отразени в писмен протокол, приложен по делото. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно разпореждането за налагане на принудителна административна мярка като постановено от некомпетентен орган и извън предоставената му с разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗКН материална компетентност. За да стигне до този правен резултат и позовавайки се на правното основание за издаване на ПАМ - чл. 192, ал. 2, (така както е посочено в разпореждането) от ЗКН, както и на фактическите констатации в КП Административния съд АС-Велико Търново е заключил, че инспекторът в ГД"Инспекторат за опазване на културното наследство" към МК не е компетентен да издаде процесната ПАМ, тъй като чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН препраща към изчерпателно изброените в чл. 15, ал. 2 от същия закон материални правомощия на Инспектората, сред които предметът на постановената ПАМ не е. Съдът е развил подробни съображения защо приема, че при налагането й административният орган не е действал в хипотезата на чл. 15, ал. 2, т. 5 от ЗКН - по осъществяване на контрол за спазване изискванията на ЗКН и издадените във вр. с него административни актове, свързани с укрепването и обезопасяването на сградата. Съдебното решение, валидно, допустимо и е правилно по следните съображения. Първоинстанционния съд е анализирал подробно дадените с ПАМ предписания, като обосновано е приел, че мерките не са в едноличната компетентност на издателя на ПАМ, а са изцяло в правомощията на кмета на общината. Съобразявайки съдържанието на дадените с ПАМ разпореждания с разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 ЗКН, АС- Велико Търново е направил обоснован извод, че разпореденото с ПАМ е извън законоустановените правомощия на регионалния инспектор при ГД Инспекторат за опазване на културното наследство. С оглед на горното правилно АС-Велико Търново е обявил нищожността на ПАМ. Не се спори по делото, че процесната сграда е недвижима културна ценност, като собственици са ответниците, както и че същата е в аварийно състояние и следва да се пред приемат мерки за опазването и. По силата на чл. 196, ал. 8 от Закона за устройство на територията за недвижими културни ценности установяването на състоянието им и последващите мерки и процедури се извършват по реда на Закона за културното наследство. Съгласно чл. 15 от ЗКН в Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове. Техните правомощия са ясно определени от чл. 192, от ЗКН, като при упражняване на контролната дейност от инспектората по чл. 15, ал. 2 инспекторите прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Според алинея 2 на чл. 192 от ЗКН прилагането на ПАМ по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Материалната компетентност, видно от основанието за налагане на мярката, е обоснована именно с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗКН. В случая съдът е установил, че с процесната ПАМ на собствениците са дадени общо 5 разпореждания. Част от тях /тези по т. 1 и т. 2 /имат за предмет задължения за аварийно-временно укрепване, а задължението по т. 3 касае бъдещото възстановяване на сградата. настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че издателят на ПАМ не е съобразил специалните разпоредби на чл. 72 и чл. 73 от ЗКН. Чл. 72, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗКН регламентира, че при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване /каквито в случая са тези за демонтаж на част от покрива и втори тухлен етаж над стая, за изготвяне на проект за този демонтаж, за изпълняване на временни защитни покрития над сградата и поставяне на защитна плътна ограда по фронта на сградата, за защита и укрепване на стените и покривите на съседните сгради/ и определят срок за изпълнението им. Тоест правомощието по демонтаж и обезопасяване се упражняват само при кумулативната компетентост на кмета или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство. Неподаването на уведомление от собственика или подаването на сигнал от трето лице не изключват приложението на цитираната разпоредба. Затова доколкото с т. 1 и т. 2 от разпоредителната част на обжалваната заповед това правомощие незаконосъобразно е упражнено еднолично от регионалния инспектор, то същият е излязъл извън законово предвидената си компетентност и е постановил нищожен акт. Следва да се посочи, че по делото са приложени такива съвместни указания за временно-аварийно укрепване от 20.08.2018 г., които са били отменени от АСВТ. Още повече, че вмененото на ответниците задължение по т. 3 да извършат архитектурно заснемане на сградата и да представят инвестиционни проекти за възстановяването й, съгласувани с МК-НИНКН пък касае възстановяването на сградата. Същото обаче е изцяло в правомощията на кмета на общината, тъй като съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗКН, въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. Затова и обоснован се явява крайният извод, че разпореденото с ПАМ е извън законоустановените правомощия на инспектора, независимо от разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 от ЗКН още повече, че разпоредбите на ЗКН определящи правомощията на кмета и провомощията на инспекторите, са ясни и непротиворечиви. Те не дават основание за неправилно тълкуване и прилагането им, в подкрепа на което е и постоянната и непротиворечива съдебна практика. По тези съображения съдът приема, че спорната ПАМ е издадена при липса на компетентност за нейния издател, което обуславя нищожност на оспорения административен акт, както правилно е приел и АС - Велико Търново. Настоящата касационна инстанция споделя изложените мотиви на АС - Велико Търново и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно препраща към тях. По изложените съображения решението на Административен съд -Велико Търново като правилно следва да бъде оставено в сила.