Решение № 10930 от 30.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Уникредит Булбанк АД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Ненов, против решение 442 от 04.04.2022г., постановено по адм. дело 2498/2020г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 17 281 от 22.10.2020г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Бургас, с което е допуснато изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Бургас, в частта на изменение на границите и площта на имота на жалбоподателя ПИ с идентификатор 07079.662.9570 и заснемането му с нов идентификатор 07079.662.9520, а също и в заличаването на имот 07079.662.9575, представляващ улица, общинска собственост, съседен на този на жалбоподателя и заснемането му като част от ПИ с идентификатор 07079.662.9521, собственост на заявителя Първа инвестиционна банка АД. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не е обсъдил и отговорил на основни негови възражения и в частност, че при постановяване на оспорения акт на началникът на СГКК Бургас не е съобразил постановен преди издаването й акт заповед по чл. 16 ал. 5 ЗУТ относно определяне на собствеността на имотите. Навежда и съображения за противоречие на решението на съда с материалния закон отново поради несъобразяването на издадения втори акт по чл. 16 ал. 5 ЗУТ, като посочва, че прогласяването на нищожността на ПУП ПРЗ, въз основа на който е издадена тази заповед, не влече и нейната нищожност, като в тази връзка твърди, че е следвало да бъде съобразена тази заповед при отразяване в кадастралната карта при издаване на решението на СГКК - Бургас. Навежда и съображения, че с изменението на кадастралната карта в частта, с която се заличава имот, отреден за улица и станал собственост на община Бургас, се отразява на неговите права, тъй като се препятства достъпа до неговия имот. Твърди и неправилност на извода на съда, че решението на началника на СГКК Бургас не е нищожна, тъй като посочва, че административният орган е излезнал извън компетентността си, като е отнел вещни права от община Бургас. Твърди и неправилност на решението, поради несъобразяването от съда на наличието на преюдициален спор, а именно спор за материално право, като навежда съображения, че за него е налице възникнало право на преминаване през служещия имот на първа инвестиционна банка АД, тъй като с изменението до имота на жалбоподателя вече не съществува осигурен достъп. Навежда и съображения за противоречие на акта с правното му основание чл. 51 ал. 1 т. 1 ЗКИР, тъй като посочва, че при издаване на акта не е съобразено съществуващото на място положение. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява за нищожна или се отменя решението на началника на СГКК - Бургас. Претендира разноски. Ответникът Първа инвестиционна банка АД, чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците началникът на СГКК - Бургас и община Бургас не изразяват становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК чрез куриерска служба, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Уникредит Булбанк АД против решение 17 281 от 22.10.2020г. на началника на СГКК- Бургас, в частта, с която по заявление на Първа инвестиционна банка АД е одобрено изменение на КККР на гр. Бургас, изразяващо се в изменение на границите и площта на имота на жалбоподателя ПИ с идентификатор 07079.662.9570 и заснемането му с нов идентификатор 07079.662.9520, а също и в заличаването на имот 07079.662.9575, представляващ улица, общинска собственост, съседен на този на жалбоподателя и заснемането му като част от ПИ с идентификатор 07079.662.9521, собственост на заявителя Първа инвестиционна банка АД. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспореното решение на началника на СГКК Бургас не е нищожен акт, тъй като е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, както и поради това, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила и несъответствие с материалния закон, които да разкриват толкова тежък порок, който да обоснове нищожност, съответно липса на валидно волеизявление от страна на административния орган. Достигнал е до извод, че оспореното решение е издадено без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон, съответно до липса на основания за незаконосъобразност. Приел е, че допуснатото изменение на кадастралната карта в оспорената му част е направено в изпълнение на съдебно решение, а именно във връзка с влезнал в сила съдебен акт 12891 от 26.01.2017г. по адм.д. 12582/2015г. на ВАС, с което е прогласено за нищожно решение 24 21 от 28.05. и 30.05.2013г. на Общински съвет гр. Бургас за одобряване на ПУП ПРЗ за ПИ идентификатори 07079.661.9521, 07079.662.37, 07079.662.38 и 07079.662.39 по кадастралната карта на гр. Бургас. В тази връзка е приел наличието на основанието по чл. 53а ал. 1 ЗКИР за изменение на кадастралната карта в изпълнение на влезнало в сила съдебно решение, тъй като е приел, че изпълнението на това съдебно решение по необходимост изисква изменение и в кадастралната карта относно вписаните в него имоти, за които с влезналото в сила решение е установено, че не следва да съществуват в правния мир, доколкото актът, с който са били създадени изначално не е породил действие, като прогласен за нищожен. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя относно отнемане и прехвърляне на имоти по силата на юридически факт, тъй като е посочил, че тези въпроси не могат да бъдат решение нито от административния орган, нито от съда в съдебното административно производство, а само и единствено от граждански съд. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място правилен е извода на съда за липса на основания за прогласяване на нищожност на оспореното решение на началника на СГКК Бургас в оспорената му част. Правилен е извода на съда, че същото е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му и без допуснати нарушения на административно производствените правила и материалния закон, които да разкриват толкова тежък порок, който да влече нищожност на акта. Правилно съдът е приел, че наведените доводи за отнемане и прехвърляне на имоти по силата на юридически факт са въпроси, които не могат и не следва да се решават в съдебното административно производство и не са основание за приемането на административния акт за нищожен. Тук следва да се посочи, че с изменението на кадастралната карта нито се признава, нито се отнема право на собственост, а при наличието на спор за материално право във връзка с променени граници, той следва да бъде разрешени по общия исков ред. На второ място неправилен е изводът за наличие на материално правните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР. Съобразно тази разпоредба при изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед, като в тези случаи изменението се прави без издаването на акт и се обективира чрез действие на органа. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в хипотезата по чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора, т. е. такова, което установява както собственост, така и граници на съответния имот. За да е приложима разпоредбата на чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, т. е. за да възникне право на началника на СГКК с действие да извърши вписване на изменение в КККР, е необходимо да е налице съдебно решение с обвързваща изпълнителна сила спрямо страните и то на граждански съд по разрешен спор за материално право. Решението, на което се е позовал административният орган, за да извърши изменението, а именно 12891 от 26.01.2017г. по адм.д. 12582/2015г. на ВАС, с което е прогласено за нищожно решение 24 21 от 28.05. и 30.05.2013г. на Общински съвет гр. Бургас за одобряване на ПУП ПРЗ, не е съдебно решение от категорията на визираните в чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР. Това е така, тъй като посоченото решение е по оспорването на административен акт по ЗУТ за прогласяване на нищожност на решение на общинския съвет Бургас за одобрение за изменение на ПУП ПРЗ. След като не е налице съдебно решение от категорията решения, визирани в чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, не са били налице материално правните предпоставки по посочената разпоредба за изменение на КККР на посоченото основание. В оспореният административен акт за изменение на КККР обаче е посочено и друго правно основание, а именно чл. 51 ал. 3 и ал. 1 т. 1 ЗКИР. По отношение на наличието на материално правните предпоставки за по тези разпоредби съдът не е направил преценка и не е изложил мотиви за наличието или липсата им, съответно не е и събрал доказателства в тази връзка. Поради и това не е изпълнил и задължението си по чл. 168 АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, което пък представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по следващите съображения. Чл. 2 ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от закона и чрез геодезически измервания. В случая в проведеното съдебно производство не е установено дали са налице предпоставките, предвидени в цитираните разпоредби като основание за изменение на КККР, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да изследва и събере доказателства относно това налице ли са данни за промени в засегнатите обекти на кадастъра, настъпили след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, които да обосноват съответно изменението. Както беше посочено по горе не е налице основанието по чл. 53а ал. 1 ЗКИР, посочено като правно основание за издаване на решението на началника на СГКК гр. Бургас. Съдът обаче не е изследвал дали са налице предпоставките по второто такова посочено в акта основание по чл. 51 ал. 1 т. 1 ЗКИР, а именно настъпили ли са промени в засегнатите обекти на кадастъра, след влизане в сила на КККР съобразно съществуващото на място положение. Липсата на произнасяне по посоченото основание, както и това, че в проведеното производство съдът не е изследвал и не е събрал доказателства в тази връзка представлява допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е следвало, включително с използване на специални знания, да установи по какъв начин имотите, предмет на производството, са били нанесени в кадастралната карта, съответно след одобряване на прогласения за нищожен ПУП ПРЗ, било ли е допуснато изменение на кадастралната карта във връзка с приложена регулация именно по този ПУП, дали са били налице изменения в очертанията на имотите във връзка с тази регулация, ако е приложена и съответно след прогласяването на ПУП ПРЗ за нищожен на място как в какви граници съществуват имотите, по кой начин са нанесени. По представените по делото доказателства, включително от решението на ВАС, с което е прогласен за нищожен ПУП ПРЗ има косвени данни, че имотите, предмет на изменението на оспорената КК, се намират в рамките на зона, представляваща пристанище със специално предназначение, за която има изготвен генерален план /еквивалента на ПУП за пристанища, летища, обекти със специално предназначение и такива със значение на националната сигурност и др./, като съдът и в тази връзка не е установил дали спорните обекти на кадастъра съществуват на място съобразно тези планове за зоната или по старите кадастрални планове. В тази връзка е и необоснован извода на съда за законосъобразност на решението на началника на СГКК Бургас в оспорената му част, след като не е установено дали оспореното изменение съответства на изискванията на закона за настъпило изменение в основните кадастрални данни съобразно съществуващото на място на терен положение. При постановяване на оспореното решение съдът не е изяснил горните релевантни за спора обстоятелства и не е събрал относимите доказателства, включително с използване на специални знания, тъй като приетите по делото две СТЕ основна и допълнителна не отговарят на относимите към производството спорни въпроси. Освен това съдът не е събрал и административната преписка в цялост във вид, който може да бъде еднозначно разчетен, тъй като представена в производството скица проект 15 23028 от 13.01.2020г., която според решението на началника на СГКК Бургас отразява допуснатото изменение на КК е в черно- бяло, лошо копие, от което не може да бъде установено точно извършеното изменение, а именно кои кадастрални граници се премахват и къде се поставят с оспореното изменение. По изложените съображения оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и без да са събрани относимите към спора доказателства, които обаче не са само писмени. Поради това настоящият състав не може да се произнесе по спора по същество, като съдебното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Бургас. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали са налице или не основания за изменение на КККР, като събере относимите към спора доказателства, включително с използването на специални знания - генералните планове /еквивалента на ПУП/ за зоната, кадастралните планове и съответно да се изготви комбинирана скица между тях, одобрената кадастрална карта и последвалите я изменение в случая, че има такива при прилагане на регулацията, по обявения за нищожен ПУП ПРЗ, както и да установи съответствие със съществуващото на място положение. При новото разглеждане съдът следва да се събере и административната преписка в цвят в четливо копие, в частност скицата проект 15 23028 от 13.01.2020г, отразяваща изменението по оспореното решение на началника на СГКК - Бургас. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226 ал. 3 АПК.