Определение № 4879 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. В. Й., подадена чрез пълномощник адв. М. Д. от АК - Б., срещу въззивно решение № 900/25.06.2025 г. по в. гр. д. № 1143/2023 г. на АС – София. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост на крайните правни изводи, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответната страни в производството УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, чрез пълномощник В. Д., е депозиран писмен отговор, с който се оспорва подадената касационна жалба. Претендират се разноски. Ответните страни в производството УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, гр.София и УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, гр. Бургас, оспорват жалбата поотделно с писмени отговори, подадени съответно чрез юрк. В. Д. и адв.Е. К. от АК - Б.. Третите лица помагачи на ответниците- ЗД „Бул Инс“ АД и ЗАД „Уника“ АД, не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение от 14.02.2023 г. по гр.д.№ 5862/2021 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от М. В. Й. против УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД и УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД (правоприемник на МБАЛ по белодробни болести „Св.София“, гр.София) при условията на пасивна солидарност, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – мъки и страдания, от смъртта на баща ѝ В. С. Й., настъпила на 06.11.2020 г., в размер на сумата от 30 000 лева и е била осъдена ищцата да плати на ответниците разноски по делото. Решението е постановено при участието на трети трети лица помагачи на ответните страни - ЗД „Бул Инс“ АД и ЗАД „Уника“. Въззивният съд е очертал предмета на спора, породен от твърденията на ищцата, поддържани и във въззивното производство, че служители на всяко от двете ответни болнични заведения не са изпълнили конкретните задължения, произтичащи от Закона за здравето, относно предоставяне на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ на бащата на ищцата, вследствие на което същият е починал. Ищцата твърди, че е поставен на 16.092020 г. на баща й кардиостимулатор от специализант в УМБАЛ „Дева Мария“, без придобита специалност по кардиология, и че изборът на еднокухинен пейсмейкър противоречи на утвърдената медицинска практика и наука. Поставеният пейсмейкърът е влошил сърдечната недостатъчност на пациента, причинил му е инфекция и е довел до преждевременната му смърт, като в причинно следствена връзка с настъпилата смърт е и отказът от последваща хоспитализация в УМБАЛ „Дева Мария“, след което баща й бил хоспитализиран на 22.10.2020 г. в Клиника „Гръдна хирургия“ към МБАЛББ „Св.София“, чийто правоприемник е УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД, тъй като от седмици имал проблеми с дишането и вече установен белодробен оток. Въпреки недоброто му състояние, авансиралата пневмония, с евентуална кардиогенна генеза и въпреки плевралния излив и тежкия задух, баща й е изписан от болницата на 28.10.2020 г, а на 31.10.2020 г. е бил повторно хоспитализиран в Отделението „Вътрешни болести и кардиология“ към УМБАЛ „Дева Мария“, като на 04.11.2020 г. е бил прехвърлен в ОАИЛ и съгласно медицинската документация, поставен на изкуствена вентилация. При прегледа за повторен прием на 31.10.2020 г., д-р В. констатира прогресиращ задух, отоци по лицето и подбедриците, кашлица, безапетитие, силна умора и след няколко дни, на 06.11.2020 г. баща й е починал от сърдечен арест и остра сърдечна недостатъчност, като по време на болничния му престой баща й не е лекуван нито за основното, нито за придружаващите заболявания, въпреки тежкото си състояние Вследствие на горните неправомерни действия довели до загубата на баща й, ищцата търпи не само физически страдания и болки, а също и тежки психически такива, страданията от загубата на родителите й, а също вече изпитва и болезнен страх всеки път, когато се налага да потърси медицинска помощ, защото живее с усещането, че изходът ще е фатален. Ответниците УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД и УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД оспорват исковите претенции, като твърдят, че техните служители са действали напълно в съответствие с предписаните нормативни изисквания и в този смисъл не е налице противоправно поведение, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия летален изход на бащата на ищцата, което да ангажира тяхната отговорност. При преценката дали е налице противоправно поведение от страна на служители на ответните болници съгласно чл. 49 ЗЗД, въззивният съд се е водел от разбирането, основано на правната регламентация на медицинската дейност в Закона за здравето /ЗЗдр/ - чл. 79 – 81, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество. Въззивният съд е кредитирал приетата от първостепенния съд комплексна съдебно-медицинска експeртиза, в която вещите лица са констатирали, че В. Й. е бил хоспитализиран няколко пъти. Първата хоспитализация е за поставянето на постоянен кардиостимулатор и е в Кардиологичното отделение на УМБАЛ „Дева Мария“ за периода от 16.09.2020 г. до 18.09.2020 г., като при нея действията на медицинските специалисти, служители на ответните дружества, са били в пълен обем съобразно алгоритъма и изискванията на медицински стандарт по кардиология и добрата медицинска практика. При втората хоспитализация в Клиника по гръдна хирургия при МБАЛББ „Св.София“, плевралната пункция /торакоцентеза/ е осъществена от лекар със специалност по гръдна хирургия, като действията са били правилни, но не в пълен обем тъй като е било необходимо е било да се следва диагностично-лечебния алгоритъм при КП №44 за изследване на пунктата биохимично с оглед преценка дали е ексудат или трансудат и съответно последващо диагностично и терапевтично поведение. Изследвана е ПКК, но не е изследвана СУЕ, която дава ориентация за наличието на възпалително заболяване и каква е относителната му тежест. Изследвани са еднократно креатинин 274.4, и урея 22.7, стойностите на които са значително над нормите. Необходимо е било същите да бъдат проконтролирани в рамките на хоспитализационния престой, за да се прецени по-нататьшното поведение. КТ на торакс №9099/26.10.20 г. показва КТ данни за авансирала пневмонична инфилтрация в двата бели дроба /възможно е и с придружаваща кардиогенно обусловена генеза/, което е налагало консултация с пулмолог с оглед на преоценка на провежданото антибиотично лечение. Отразените декурзуси за състоянието на пациента са изключително лаконични и от тях не може да се придобие ясна представа за реалното състояние на пациента. Според вещите лица плевралната пункция е била в спешен порядък, поради което не е спазен протокола да се изчакат няколко дни без прием на лекарства, с които до този момент е осъществявана антикоагулантна и фибринолитична терапия на болния. Посочва се, че пациентът не се е подобрявал, напротив, възпалително заболяване на белия дроб е достигнало максималното си развитие на 28-29.10.2020 г., именно когато е изписан от болницата. При третата хоспитализация в УМБАЛ отделението по вътрешни болести и кардиология за периода от 31.10.2020 г. до 06.11.2020 г., е спазен стандарта по кардиология, действията на лекарите са били в пълен обем, като според експертите не е било правилно да се продължи пероралния прием на собствените антибиотици Панцеф 500 мг. и Таваник 250 мг., като се има в предвид тежката възпалителна белодробна находка и резултатите от 28.10.2020г. на СУЕ - 116мм/ч при норма 2-37 и CRP - 175.27 при норма до 6.00. В заключение вещите лица са посочили, че леталният изход при В. Й. е в причинно-следствена връзка с тежкото възпаление на белия дроб, което е било двустранно и не се е повлияло въпреки антибиотичното лечение. Пред въззивната инстанция е била назначена и приета нова съдебно – медицинска експертиза, също кредитирана от съда, в която вещото лице кардиолог с допълнителна квалификация по кардиостимулация д-р К. Д. /изрично посочен от ищцата/, е констатирало, че В. Й. е починал на 06.11.2020 г. вследствие на дихателна, сърдечна и бъбречна недостатъчност. Вещото лице посочва, че пациентът е бил подложен на имплантиране на еднокухинен пейсмейкър (VVIR) на 17.09.2020 г. по повод на тахи-бради синдром, синусова брадикардия и AV блок I степен. В постоперативния период състоянието му се е влошило значително. Съдебномедицинската експертиза разглежда въпроса за правилността на избора на еднокухинен пейсмейкър (тип WIR) при пациента В. Й. и потенциалното влияние на този избор върху неговото здравословно състояние. Така от наличните медицински документи се установява, че пациентът е имал анамнеза за синусова брадикардия, AV блок I степен, предсърдно мъждене и тахи-бради синдром. Според актуалните към момента на имплантацията препоръки на Европейското дружество по кардиология, при пациенти със синусова брадикардия и AV блок, двукухинен пейсмейкър би бил по-подходящ вариант, тъй като намалява риска от развитието на пейсмейкърен синдром. В медицинската документация не е описан ясен вазовагален синкоп, а само загуба на съзнание с изпускане на тазовите резервоари. Според препоръките на европейското дружество по кардиология, вазовагалният синкоп не е пряка индикация за поставяне на пейсмейкър, освен ако не е доказано, че е с кардиоинхибиторен характер. В процесния случай липсват достатъчно данни, за да се потвърди, че синкопът е бил пряка причина за избора на пейсмейкър. Синкопът, в съчетание с други клинични белези, определя индикациите за имплантиране на постоянен електрокардио стимулатор, но сам по себе си не подпомага избора на устройство (едно- или дву- кухинно). Препоръките на европейското дружество по кардиология от 2013 г. са били в сила към момента на операцията и са актуални и към днешна дата, като през 2021 г. е издадена нова версия. Те препоръчват избягване на ненужно деснокамерно пейсиране при пациенти със синусова брадикардия, тъй като то може да предизвика предсърдно мъждене и влошаване на сърдечната недостатъчност. В случая на В. Й. фракцията на изтласкване на лявата камера е била запазена, което означава, че той не е бил кандидат за сърдечна ресинхронизираща терапия (CRT). Еднокухинните пейсмейкъри могат да доведат до пейсмейкър синдром при 2 - 83% от пациентите. Деснокамерното пейсиране също може да предизвика кардиомиопатия в 10 - 20% от случаите в рамките на 4-5 години. Вещото лице е посочило, че при В. Й. фракцията на изтласкване на лява камера е останала непроменена, което означава, че влошаването на състоянието му може да е било предизвикано от други фактори, като например инфекция или белодробна болест. Медицинската терапия, предписана на пациента след имплантацията на пейсмейкъра е включвала антикоагуланти, антихипертензивни средства и диуретици. Посочва се още, че промяната в антихипертензивната терапия след дехоспитализацията може да е допринесла за зачестяването на хипертоничните кризи, но не може да се твърди категорично, че това е единствената причина, доколкото хипертоничните кризи могат да бъдат предизвикани от множество фактори, включително стрес, инфекции и други съпътстващи заболявания. Изтъква се, че при прегледа на 20.10.2020 г. в УМБАЛ „Дева Мария“ не са описани допълнителни изследвания, които да изяснят етиологията на състоянието на пациента, липсват и данни за назначаване на допълнителна терапия. Симптомите на сърдечна недостатъчност (задух, отоци, безапетитие) могат да бъдат приписани както на сърдечна недостатъчност, така и на белодробна инфекция. Според вещото лице при В. Й. е налице наличие на двустранни плеврални изливи и фебрилитети сочи към белодробна инфекция, което е вероятна причина за влошаването на състоянието му. Според вещото лице в случая се открива, че пациентът е развил двустранни плеврални изливи, което е индикация за напреднала сърдечна недостатъчност или белодробна инфекция. В допълнение, лабораторните изследвания показват повишени нива на креатинин и урея, което е индикатор за бъбречна дисфункция. В медицинската документация не се откриват данни за прилагане на извънбъбречни методи за очистване на кръвта, като не са записани и индикации за бъбречно-заместителна терапия. При последната хоспитализация на фона на полиорганна недостатъчност е регистриран летален изход. При така установените факти, въззивният съд е приел, че при първия и при втория прием на бащата на ищцата при ответника УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД лечението е било адекватно и професионално, не се констатират пропуски или поведение, което да е противоправно. Не се установяват твърденията на ищцата, че поставянето на кардиостимулатора е извършено от лице различно от това посочено в оперативния протокол, но дори да се приеме обратното, то видно от заключенията на комплексната експретиза и тази, приета пред въззивния съд, леталния изход при бащата на ищцата няма пряка връзка със състоянието на сърдечната му дейност, а се дължи категорично на тежкото възпаление на белия дроб, което е било двустранно и не се е повлияло въпреки антибиотичното лечение. При лечението на В. Й. в МБАЛ „Света София“ в периода от 22.10.2020 г. до 28.10.2020 г. обаче е прието да е налице противоправно деяние, изразяващо се в изписването на пациента от болничното заведение при ясно влошаващо се състояние. Воден от основния принцип залегнал в чл.81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето за достатъчност /ефективност/ на медицинската помощ, лечението на пациента е следвало да продължи в болницата или да бъде насочен директно към друго болнично заведение, където да бъдат положени грижи за него. Според заключението на комплексната медицинска експертиза, пациентът е изписан в недобро здравословно състояние, при влошаващи се показатели и от страна на болничното заведение не се положени достатъчно грижи за подобряване на състоянието му, но отново от заключението на експертите не се установява наличието на пряка и непосредствена връзка между посоченото нарушение и настъпилата смърт на бащата на ищцата. В този смисъл не се установи, че несвоевременното изписване на пациента е довело като пряка последица /че и косвена/ смъртта му, настъпила около 10 дни след изписването. Поради това въззивният съд е заключил, че в случая не е констатирано противоправно поведение, извършено от лекарски екипи в двете лечебни заведения по отношение на бащата на ищцата, вследствие на което да е причинена смъртта му, което е обусловило краен извод за неоснователност на предявените искове и тяхното отхвърляне, аналогично на извода на първоинстаницонния съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/ За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи? - противоречие с Решение № 163/03.02.2021 г. по гр.д. № 123/2020 г. на III г.о. и Решение № 130/13.11.2018 г. по гр.д. № 4807/2017 г. на III г.о.; 2/ За съдържанието на понятието „лекарска грешка“ и за това кои обстоятелства следва да бъдат предмет на изследване, когато съдът се произнася по въпроса налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД? - противоречие с Решение № 185/26.03.2025 г. по гр.д. № 921/2024 г.; 3/ Кога е налице причинно следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди при медицинския деликт и какви обстоятелства да бъдат установени, за да докаже наличието на причинно - следствена връзка? - противоречие с Решение № 185/26.03.2025 г. по гр.д. № 921/2024 г., Решение № 213/14.04.2025 г. по гр.д. № 2066/2024 г. и Решение № 264/12.02.2025 г. по гр.д. № 6457/2013 г. С изложението се обосновава и очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК. Предвид мотивите на въззивния съд и данните по делото, настоящият касационен състав намира, че са налице общото и специфично основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК да се допусне касационното обжалване по поставения от касатора първи процесуално правен въпрос, уточнен и конкретизиран (съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС) до въпроса относно задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото относими доказателства, на доводите и възраженията на страните. Поради допускане касационното обжалване по едни от въпросите, другите поставени въпроси ще бъдат обсъдени като доводи за неправилност при разглеждане на спора в производството по чл. 290 ГПК. Допускане касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК изключва преценката за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Не се констатират понастоящем белези за нищожност или недопустимост на въззивното решение. Касаторът-ищец следва да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 306,78 евро съгласно ЗВЕРБ (равностойност на 600 лв.). Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,