Определение № 399 от 12.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 100/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба вх. № 4951 от 04.05.2017 г. по регистъра на Върховния касационен съд, подадена от Г. Т. Г., чрез адвокат М. З., с искане за допълване на определение № 88 от 27.03.2017 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските, за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили отговори от С. Б. Ч. и от Ж. „З.”, [населено място], с които оспорват молбата. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на молбата по чл. 248 ГПК е цитираното определение на ВКС в частта, с която не е допусната до разглеждане молбата на С. Б. Ч. по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 177 от 09.11.2015 г. по гр. дело № 2803/2015 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, първо отделение. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от предявяване на искането, поради което ВКС в настоящия си състав приема, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения: С цитираното определение на състав на ВКС не е допусната до разглеждане молбата на С. Б. Ч. по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 177 от 09.11.2015 г. по гр. дело № 2803/2015 г. на ВКС, състав на гражданска колегия, първо отделение. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, както и в полза на ответника при прекратяване на делото. В разглежданата хипотеза са налице предпоставки за присъждане на разноските, направени от молителя по реда на чл. 248 ГПК. Производството по чл. 307, ал. 1 ГПК е приключило по отношение на молбата за отмяна, подадена от С. Ч., като е прието, че същата молба е процесуално недопустима. Освен това искането за присъждане на разноски – адвокатски хонорар за извънинстанционното производство е своевременно предявено, с отговора на молбата за отмяна и е доказано. Представен е договор за правна защита и съдействие от 14.10.2016 г., в който е разграничено договореното възнаграждение по молбата за отмяна на С. Ч. и по молбата за отмяна на Ж. „З.”, съответно е отразено, че договореното възнаграждение за защита по молбата за отмяна на Ч. е 1600 лв. и е посочено, че възнаграждението е изплатено изцяло, поради което и съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, определящи че договорът в съответната част има характера на разписка за платено възнаграждение, следва да се приеме, че молителят Г. е направил разноски за производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по молбата на Ч.. Съдебните разноски не са присъдени с определението по чл. 307, ал. 1 ГПК, поради което следва да бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК. Възраженията на ответника С. Ч. за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК са необосновани. Възражението, че производството по чл. 248 ГПК не е приключило е необосновано, определението по чл. 307, ал. 1 ГПК е потвърдено с определение по ч. гр. дело № 1870/2017 г. на състав на ВКС. Доводите, че Ч. е необходим другар в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, както и че не е член – кооператор в Ж. са ирелевантни за настоящото производство. Същото е образувано по молба с правно основание чл. 248 ГПК и има за предмет допълване на определение по чл. 307, ал. 1 ГПК в частта, с която не е допусната до разглеждане молбата на С. Б. Ч. по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. В този случай приложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК и ответникът има право на разноски. Разноските се дължат от молителя, по чиято молба производството е прекратено. Възраженията на кооперацията са също така неоснователни, тъй като разноските се претендират по отношение на молителя Ч., чиято молба не е допусната до разглеждане. Доводите за прекомерност са неоснователни, делото е с фактическа и правна сложност, обусловени от немалкия брой фактически обстоятелства и правни въпроси, засягащи процесуалната допустимост на производството. Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като С. Ч. ще следва да заплати на Г. Г. разноски в размер на сумата 1600 лв. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение