Определение № 687 от 10.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 715/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “А&ВС” Е. - гр. П. срещу Разпореждане от 28.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 977/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната частна касационна жалба вх. № 14 552/ 29.VІ.2009 г. срещу Определение № 1659/9.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 977/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу Определение № 1220/ 16.ІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 10 658/ 2008 г. на Пловдивски районен съд, с което не е уважено искането за спиране на изпълнението по чл. 250 ГПК (отм.). Жалбоподателят излага, че разпореждането за връщане на частната касационна жалба е неправилно, тъй като неправилно съдът го е задължил да отстрани нередовности на частната касационна жалба, като посочи обжалваемия интерес и приложи изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Иска разпореждането да се отмени и да се даде ход на частната касационна жалба. Ответникът по частната жалба “Е”- гр. П. не изразява становище по същата в дадения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, тъй като се обжалва разпореждане на въззивен съд за връщане на частна касационна жалба. С обжалваното разпореждане по изложените затова съображения е върната подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което е оставена без уважение жалбата срещу отказа да се уважи възражение за спиране на изпълнението по изп.д. № 9082/ 2008 г. на ДСИ, 9 р., на основание чл. 250 ГПК (отм.). Постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване, поради което, макар и по други съображения, правилно касационната жалба е върната със сега обжалваното разпореждане. Тъй като молбата за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237 б. ”к” ГПК (отм.) е постъпила в Пловдивски районен съд на 27.ІІ.2008 г. - преди 1.ІІІ.2008 г. - на основание § 2 ал. 9 изр. 2 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), искането за спиране на изпълнението по чл. 250 ГПК (отм.), се разглежда по реда на отменения ГПК. Съгласно т.6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС определенията по чл. 213 б. ”б” ГПК, включително определението по чл. 250 ГПК (отм.), подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Правилността на определението на първоинстанционния съд по искането за спиране по чл. 250 ГПК на изпълнителното производство, образувано въз основа на несъдебно изпълнително основание, е проверена от въззивния съд, сезиран с частна жалба, така двуинстанционното производство е изчерпано, поради което определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Частната касационна жалба е недопустима. Поради изложеното обжалваното разпореждане, с което е върната подадената частна касационна жалба, е правилно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение