Определение № 339 от 17.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 354/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на ”Г” О. - гр. Б. срещу Определение № 1* от 4.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 217/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение №174-І от 13.І.2010 г. по ч.гр.д. № 156/2010 г. на Плевенски районен съд, с което е допуснато обезпече - ние на бъдещи искове. По изложените съображения, че определението е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени. В Молба за допускане до касационно обжалване жалбоподателят сочи процесуалноправния въпрос, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика - Определение № 26/15.І.2009 г. по ч.т.д. № 545/ 2008 г. на ВКС и Определение от 4.ІІ.2003 г. на САС по гр.д. № 173/ 2003 г., копия от които представя. Ответникът по частната жалба “Х” О. - гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и частната жалба по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения: С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове. Определението на въззивния съд не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по допускане обезпечение на бъдещ иск има несамостоятелен, привременен характер - при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове и не е постановил за първи път обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС - определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанцион -ното определение за допуснато обезпечение на бъдещи искове и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните налице ли е основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, и тези по същество на частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение