Определение № 6156 от 20.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4913/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Е. В. Д., чрез адв. Аргилашка като процесуален представител, против разпореждане № 480 от 31.01.2024 г., постановено по адм. дело № 147 /2021 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена молбата й за издаване на изпълнителен лист за принудително изпълнение на влязло в сила определение № 6372/27.05.2021 г. по адм. дело № 4927/2021 г. на Върховния административен съд за задължаване на главния архитект на община Харманли да предприеме действия по процедиране на преписка по заявление с вх. № ОХ-05-302/04.02.2019 г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането и се иска неговата отмяна. Ответникът - главният архитект на община Харманли изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане е прието, че е недопустимо издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила прекратително определение от 07.04.2021 г. по адм. дело № 147 /2021 г. на Административен съд - Хасково, което е оставено в сила с определение № 6372/27.05.2021 г. по адм. дело № 4927/2021 г. на Върховния административен съд, тъй като в съдебните актове не се съдържа осъдителен диспозитив, установяващ наличие на изпълнително основание съгласно чл. 268, т. 2 АПК и чл. 404, т. 1 ГПК. Посочва, че в случая административният орган не е осъден, а са му дадени указания във връзка с отстраняване на констатирани в заявлението до него нередовности. Обосновава извод за липса на подлежащо на изпълнение право поради отсъствие на ползващ се с изпълнителна сила съдебен акт. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 267 АПК, на изпълнение по реда на Дял пети АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителни основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. За да издаде изпълнителен лист, съдът трябва да прецени дали съществува право на принудително изпълнение в полза на лицето, което се сочи като кредитор и против лицето, което се сочи като длъжник. Проверката включва наличието на предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право, за което се иска изпълнителен лист - чл. 406, ал. 1 ГПК. В случая е налице влязло в сила определение, с което жалбата на Е. Д. против мълчалив отказ на главния архитект на община Харманли да издаде разрешение за строеж по нейното заявление е оставена без разглеждане и производството е прекратено. С определението на касационната инстанция, с което то е оставено в сила, делото е изпратено като преписка на административния орган за процедиране по подаденото искане с указания за предприемане на действия по редовността му. В този съдебен акт липсва осъдителен диспозитив, поради което не представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 2 АПК. Като достига до същия идвод, съдът правилно отказва издаването на изпълнителен лист. Разпореждането като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,