Определение № 5909 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2024 г.

Производството е по реда на чл. 200 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. И. И. от гр. София, подадена чрез адв. А. Г., против определение № 1358 от 06.02.2024 г., постановено по адм. дело № 4336/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Частният жалбоподател счита, че жалбите, по които е постановено определението на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град касае незачетен осигурителен стаж за периода от м. април 1998 г. до 15.03.2021 г. в различни периоди и осигурители, а висящото съдебно производство по адм. дело № 289/2022 г. на Административен съд – София-град касае спор за зачитане на стаж в БФ Кендо и кооперация Макро Диген за периода от 05.07.1993 г. до 01.09.1998 г. Жалбите, по които директорът на ТП на НОИ – София-град е спрял производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК са за зачитане на осигурителен доход и стаж при осигурителите „Диела“ ЕООД за м. 04.1998 г., м. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12 2000 г., м. 1 и м. 4 2003 г., при осигурителя „Велолукс“ ООД за м. 10 и м. 11 2004 г., м. 6, 9 и 10 2005 г., м. 1, 5 и 6 2009 г. и в осигурителя Кооперация информационно общество от 03.01.2019 г. до 15.03.2021 г. Иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ – София-град, чрез юрк. Е. В., представя отговор, в който се развиват подробни съображения за правилност и законосъобразност на съдебния акт и неоснователност на подадената частна жалба. Възразява и срещу претендираните от жалбоподателя разноски, като твърди, че са недоказани. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, във връзка с чл. 200, ал. 2 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е определение № 2153-21-84 от 07.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, е спряно административното производство по жалба с вх. № 1012-21-217 от 23.02.2023 г., допълнена с жалба вх. № 1012-21-217#1 от 27.02.2023 г. на Д. И. И. срещу разпореждане [номер]/10 от 07.02.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване до приключване на производството по адм. дело № 289/2022 г. по описа на Административен съд – София-град с влязъл в сила съдебен акт. Административният орган е посочил, че с обжалваното разпореждане е постановен отказ за изменение на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО поради липсата на нови доказателства за осигурителен стаж, даващи основание за изменение на получаваната пенсия. От направената справка в пенсионното досие на И. се установява, че началната дата на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е определена с разпореждане [номер] от 30.08.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-град, за отпускане на пенсия, а не с обжалваното разпореждане. При направена проверка е констатирано, че същото е обжалвано по реда на чл. 117 от КСО относно зачетения осигурителен стаж и доход, като по предявените жалби, директорът на ТП на НОИ – София-град се е произнесъл с решение № 2153-21-293 от 03.12.2021 г. Този административен акт е обжалван по реда на чл. 118 от КСО пред Административен съд – София-град и е образувано адм. дело № 289/2022 г. Административният орган е установил, че към момента на подаване на жалбите на И. няма влязло в сила решение по адм. дело № 289/2022 г. на Административен съд – София-град. Спорът относно продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя е предмет на разглеждане в образуваното съдебно производство срещу решение № 2153-21-293 от 03.12.2021 г., с което директорът на ТП на НОИ – София-град се е произнесъл по предявените по административен ред жалби на Д. И. срещу разпореждане [номер] от 30.08.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – София-град, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, считано от 11.06.2021 г. Разглежданият от съда спор е преюдициален и от съществено значение за произнасяне по основателността на предявената жалба с вх. № 1012-21-217 от 23.02.2023 г., допълнена с жалба вх. № 1012-21-217#1 от 27.02.2023 г. на Д. И. И. срещу разпореждане [номер]/10 от 07.02.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, по която е образувано процесното административно производство. С обжалваното определение оспорването е отхвърлено като неоснователно. Съдът е приел, че в случая административният орган законосъобразно е взел предвид наличието на друго висящо съдебно производство по адм. дело № 289/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, в което се извършва проверка на осигурителния стаж на жалбоподателя. В случая връзката на преюдициалност между двете дела, е обусловена от връзката между субективните предели и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. Издаването на законосъобразно решение на директора на ТП на НОИ – София-град в този случай и преценка основателността на подадената жалба с вх. № 1012-21-217 от 23.02.2023 г., допълнена с жалба вх. № 1012-21-217#1 от 27.02.2023 г., не може да бъде извършено преди приключването на посочения преюдициален спор, тъй като касае първоначално определяне на продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав споделя доводите на Административен съд – София-град, касаещи приложението на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на производството до приключване с влязъл с в сила съдебен акт по преюдициалното за спора адм. дело № 289/2022 г. по описа на Административен съд – София-град. В процесния случай съдът правилно е установил, че производството, което е спряно е образувано по заявление на И. за изменение на пенсията му с претенции, че осигурителният му стаж е определен в по-нисък размер и за зачитане на осигурителния му стаж от Кооперация „Информационно общество“ ЕООД за периода 02.01.2019 г. – 15.03.2021 г. и изменение и преизчисление на пенсията. С разпореждане [номер]/07.02.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановен отказ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че спорът по адм. дело № 289/2022 г. на Административен съд – София-град се отнася за осигурителен стаж при осигурителите БФ Кендо и Макро Диген и касае периода 05.07.1993 г. до 01.09.1998 г. Видно от решение № 2153-21-293 от 03.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, което е предмет на адм. дело № 289/2022 г. на Административен съд – София-град, в него подробно е обсъден стажът освен в посочените осигурители, така и в Кооперация „Информационно общество“. Именно този стаж е бил част от предмета на жалбата в процесното административно производство, което е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Посочената разпоредба предвижда спиране на административното производство при наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В нормата не е определено какво трябва да бъде това производство, но същото следва да има преюдициален характер. В случай тази преюдициалност е налице, доколкото в двете производства се касае до размер на осигурителен стаж и доход по вече възникнали пенсионни права. След извършена проверка по служебен път, касационната инстанция установи, че по посоченото дело е постановено решение № 6175 от 20.10.2023 г., което е обжалвано пред Върховния административен съд и е образувано адм. дело № 450/2024 г. – висящо към настоящия момент. Изложеното налага извод, че обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила, тъй като са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,