Определение № 12004 от 05.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11400/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК, образувано по частна жалба на сдружение с нестопанска цел "Аз обичам Пловдив", чрез адв. Бояджиев, против определение №2142 от 21.09.2023 г., постановено по адм. дело №2075/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, тъй като сдружението разполага с активна процесуална легитимация предвид нормата на чл. 15 АПК. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кмет на район „Източен“ на Община Пловдив не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т.1 и т. 4 АПК, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Сдружение "Аз обичам Пловдив" срещу Заповед № 3РИ-88 от 25.02.2022 г. на кмета на район "Източен" при община Пловдив, с която на Съвместното командване на специалните операции е разрешено да премахне 10 броя дървета, намиращи се в района на военно формирование 32990, [улица] производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че: с писмо от 19.01.2022г. командирът на Съвместното командване на специалните операции е поискал от кмета на район "Източен" съдействие във връзка с премахване на опасни дървета в района на военно формирование 32990 на [улица] град Пловдив. Имотът, върху който се намира военно формирование 32990, е държавен имот със специално предназначение и ползване, предоставен на Министерството на отбраната. На 09.02.2022 г. комисия от общински служители е извършила оглед и санитарна оценка за състоянието на трайната дървесна растителност в района на военното формирование и е дала заключение в нарочен констативен протокол от същата дата – 09.02.2022 г., че общо 10 броя дървета са с множество изсъхване по короните, отчупени скелетни клони, загниване по ствола и представляват опасност за военнослужещите. Въз основа на тази оценка кметът на район "Източен" е издал оспорената заповед № 3РИ-88 от 25.02.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство, с която е разрешил премахването на дърветата. При тези фактически констатации, съдът приел от правна страна, че за този имот важат правилата на чл. 28, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив /Наредбата/, съгласно които озеленените площи за ограничено обществено ползване (терени на учреждения, фирми, магазини, училища, болници, детски градини и др.), вкл. и чистотата в тях, се опазват и поддържат от съответните собственици и ползватели – в границите на съответния имот; озеленените площи и декоративна растителност, разположени в имоти, които не са общинска собственост, на територията на Община Пловдив, се опазват и поддържат от собствениците им съгласно дадените предписания от районната администрация. Съгласно чл. 32, ал. 1 от наредбата писмено разрешение за премахване, преместване или резитба на дълготрайна декоративна растителност по искане на физически и юридически лица по отношение на имоти частна собственост се издава от кмета на общината или упълномощените от него лица, въз основа на подадено писмено заявление от заинтересования (собственик на имота, заинтересовани физически или юридически лица или упълномощени от тях лица) до кмета на общината или кмета на района, на чиято територия се намира растителността, и констативен протокол за санитарна експертиза от комисия, назначена със заповед на кмета на общината или упълномощените от него лица. Съдът приел, че оспорената заповед е издадена след проведено административно производство именно по този ред. Счел, че жалбата е подадена срещу заповед, която няма характер на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Заповедта има за адресат юридическото лице, представляващо собственика на имота, в който се намират дърветата, подлежащи на премахване, и което лице чрез своите органи трябва да изпълни фактическите действия по тяхното премахване. Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, издаден по искане на заинтересованото лице – неин адресат, с който акт се създават преки задължения само и единствено за този адресат и само неговите интереси се засягат от акта. Съответно адресатът е единственото лице с правен интерес да оспори законосъобразността на издадената заповед. Определението е обосновано, законосъобразно и правилно като краен резултат, но при следните коригиращи мотиви: Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът следи служебно, като при установена липса на правен интерес от оспорването, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство се прекратява като недопустимо. Оспорената заповед няма кумулативните белези на общ административен акт – същата има еднократно действие, но с нея не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове, по смисъла на легалното определение, дадено в чл.65 от АПК. Заповедта е насочена към реализиране на нормативно установен в чл. 32, ал. 1 от Наредбата разрешителен режим за премахване на дълготрайна декоративна растителност по искане на лице, отговарящо за управлението на имот – държавна собственост, който имот е с ограничен режим на обществено ползване, по смисъла на чл. 28, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата – предоставен е за ползване на Съвместното командване на специалните операции - военно формирование 32990. Премахването на опасни дървесни видове, при спазване на определената за това процедура, е вменено като отговорност и задължение на собственика на имота, а в случая – на лицето, на което имота е предоставен за управление. Всички аргументи на касатора биха били евентуално основателни, досежно претендираната от него активна легитимация, в случай, че се касае за заповед за премахване на опасни дървесни видове, намиращи се в имоти за широко обществено ползване. В случая процесната заповед има характер на индивидуален административен акт. С нея не се разпорежда, а се разрешава на заявителя – адресат, да упражни едно свое нормативно задължение, обусловено от извършване на действия от общинската администрация по предварително нормативно установена процедура – проверка на дървесните видове, чието премахване се иска, и съставяне на констативен протокол за санитарна експертиза от комисия, назначена със заповед на кмета на общината или упълномощените от него лица. Ето защо, правилно административния съд е приел, че сдружението - жалбоподател няма правен интерес от настоящото съдебно оспорване, защото липсва пряко, непосредствено и лично засягане на правната сфера на сдружението от оспорената заповед с оглед вписаните в търговския регистър предмет на дейност, цели и средства за постигане на целите на сдружението. Посоченият предмет на дейност в обществена полза сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове правен интерес от съдебно оспорване на всеки административен акт, който според сдружението е незаконосъобразен, особено когато по правната си природа е индивидуален такъв. Касаторът не твърди, че с оспорваната заповед се засягат или могат да бъдат засегнати негови, в качеството му на ЮЛНЦ, конкретни права и интереси, поради което не може да се приеме, че е налице пряк, личен и непосредствен интерес за него от оспорване на заповедта, чийто адресат това сдружението не е. В жалбата правото на активна легитимация да оспори процесната заповед е обосновано само с целите на сдружението, осъществяващо дейност в обществена полза, визирани са общо, неконкретно и хипотетично, че се засягат права и интереси свързани с екологията, което не обуславя наличие на правен интерес от съдебно оспорване на процесната заповед. Предвид изложеното обжалваното определението следва да се остави в сила като валидно и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,