Определение № 7491 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5135/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. § 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба на Б. А. Б. от гр.Чепеларе, представляван от пълномощника адвокат Д. Танев, срещу определение №238/14.02.2024г., постановено по адм.дело №3/2024г. по описа на Административен съд Смолян. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Моли да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Началник отдел „Местни данъци такси“ при Община Чепеларе, в писмен отговор, подаден от процесуалния му представител адв. Н. Стамболова, оспорва основателността на частната жалба. Настоящият състав, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото намира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Б. А. Б. от гр.Чепеларе, с която се обжалва изцяло решение №94-00-2303-001/18.12.2023г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ към Община Чепеларе. Видно от същото приложено по делото решение е, че с него се потвърждава акт за установяване на задължение /АУЗ/ по чл.107,ал.3 ДОПК №2023-223-1/23.11.2023г. на инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Чепеларе. Първоинстанционният съд с разпореждане от 04.01.2024г. е оставил жалбата без движение с указание за внасяне на държавна такса по нея и с определение от 01.02.2024г. е конституирал страните по делото и е насрочели делото за разглеждане в открито съдебно заседание. След подадено от ответната страна становище от 08.02.2024г. за недопустимост на жалбата с оглед заявения с нея предмет на оспорване, съдът е постановил обжалваното определение от 14.02.2024г., с което като е приел, че на основание чл.107,ал.3, чл.144, чл.156, ал.1 ДОПК вр. с чл.4, ал.1 и 5 и чл.9б ЗМДТ, на обжалване по съдебен ред подлежи актът за установяване на задължение по декларация в частта, в която е потвърдена с решение на горестоящия административен орган, а не самото решение на този орган, е приел, че се оспорва акт, който не подлежи на обжалване, поради което подадена жалба е недопустима и като я е оставил без разглеждане е прекратил производството по нея – на основание чл.159,т.1 АПК вр. с пар.2 ДР ДОПК. Определението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Принципно правилно са развитите от съда съображения относно надлежния предмет на обжалване и съдебен контрол. Действително, съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт, респективно на основание чл.107,ал.3 и чл.144 ДОПК вр. с чл.4,ал.1 и чл.9б ЗМДТ– издаденият АУЗ, може да се обжалва по съдебен ред в 14 дневен срок пред административния съд в частта, в която не е отменен с решението на горестоящия административен орган – ръководител на звеното за местни приходи в съответната община. Не подлежи на самостоятелно оспорване решението на горестоящия административен орган, в случая - решение №94-00-2303-001/18.12.2023г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ към Община Чепеларе. Съдът е обвързан с петитума на жалбата, представляващ неведено от жалбоподателя искане за проверка законосъобразността на конкретен административен акт. От друга страна обаче и в проявление на принципа за служебно начало в административния процес по смисъла на чл.9,ал.3 АПК, за съда съществува процесуално задължение по чл.171,ал.4 АПК да съдейства и напътства страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им. В процесния случай е явна волята на жалбоподателя, че искането му за съдебен контрол е насочено към акта на приходната администрация, от който пряко произтичат неговите задължения – АУЗ. Също така, при проведеното задължително обжалване на акта по административен ред на страната неясно е указано от органа, че на обжалване по съдебен ред подлежи „актът“, което е общ термин, както за АУЗ, така и за решението. Съдът е бил длъжен, още в началото на производството, при проверка на редовността и допустимостта на жалбата, след като констатира нередовността на искането, да остави делото без движение и да даде процесуална възможност на жалбоподателя да уточни петитума си като посочи надлежния и подлежащ на обжалване акт на приходната администрация, при указване на последиците от неизпълнението. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил незаконосъобразен краен акт, който следва да бъде отменен в неговата цялост. Делото следва да се върне на същия съд за продължаване на процесуалните действия по жалбата като на първо място следва да се даде възможност на жалбоподателя за посочване на надлежния и подлежащ на съдебен контрол акт. Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение,