Определение № 4713 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2953/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Транс Елгол България" ООД, чрез адв. П. Иванов като процесуален представител, срещу определение № 2937 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело № 125/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че за дружеството е налице правен интерес от оспорването, тъй като с одобреното изменение на общия устройствен план (ОУП) на гр. Пловдив в частта по отношение на неговия имот се предвиждат ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси, както и намаляване на параметрите на застрояване според ОУП от 2007 г. и действащия подробен устройствен план (ПУП), поради което е налице хипотезата на чл.127, ал.13 ЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото оспорване, както и присъждане на направените за настоящото производство разноски. Ответникът – Общински съвет Пловдив, чрез пълномощника си адв. Д. Илиева, в писмен отговор изразява становище за правилност на определението. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на "Транс Елгол България" ООД срещу решение № 521 на Общински съвет - Пловдив, прието с протокол № 22 от 24.11.2022 г., за одобряване на окончателен проект за изменение на ОУП на град Пловдив, в частта относно собствения на дружеството поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.522.770 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ V-770 - административна сграда, кв. 170 нов (308 стар) по регулационния план на ЦГЧ, гр. Пловдив. С обжалваното определение е отменено протоколно определение от 21.11.2023 г. за даване ход на делото по същество и на основание чл.159, т.4 АПК жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят няма налице правен интерес от оспорването, тъй като не са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл. 127, ал. 13 ЗУТ. Излага съображения, че изменението на ОУП в частта за процесния имот не предвижда изграждане на обекти - публична собственост, като определената обща структура и преобладаващото предназначение на територията, в която той попада - Смесена устройствена зона, касае действащия ПУП със специфични правила и нормативи във връзка с прилагане норми от Закона за културното наследство (ЗКН) и в частност - за зона Ц1 с чл. 20 е предвидена възможност за дейности в обхвата на чл. 36, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, при съблюдаване режимите за опазване на недвижимото културно наследство, предвидени по реда на ЗКН. Посочва, че охранителната зона, в която попада имотът на частния жалбоподател е от 2000 г., като ограниченията за нея съществуват и при действието на ОУП от 2007 г. Според съда промяната на застроителните показатели не налага ограничения на собствеността по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ. Определението е правилно. С обжалваното решение на Общински съвет Пловдив е одобрен окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, а оспорването е за частта относно ПИ с идентификатор 56784.522.770 по КККР, собственост на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за частта от територията, в която попада имотът на дружеството, с оспорения акт се предвижда промяна на устройствената зона в Ц1 (смесена централна зона) от Тсм (терен за повече от едни вид социална инфраструктура - самостоятелен терен за определена дейност), за която територия в Правилата и нормативите за прилагане на ОУП от 2007 г. не са записани устройствени показатели. Зона Ц1 по оспорения ОУП е с устройствени показатели: етажност до 4 ет., височина до 12 м, плътност на застрояване - 60 %, коефициент на интензивност - 2 и мин. озеленяване - 30 %. Предназначението на УПИ -770 по действащия ПУП-ПРЗ от 1982 г. е за административна сграда, която е отразена като съществуваща на 5 етажа (средноетажно застрояване съгласно чл. 106, ал. 6, т. 2 ППЗТСУ, отм.), като с ОУП от 2007 г. тази функция е запазена. Правилно преценката на съда е извършена по отношение на действащия ПУП от 1982 г., а не с оглед последващото му изменение от 2006 г., заповедта за одобряването на което е отменена по съдебен ред и процедурата по искането на дружеството е прекратена от административния орган. Причините за неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение са ирелевантни за преценката относно допустимостта на оспорването. Предвид установените фактически обстоятелства, законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване поради това, че не попада в кръга на лицата, за които специалната разпоредба на чл. 127, ал. 13 ЗУТ предвижда активна процесуална легитимация за обжалване на ОУП. Според чл. 127, ал. 12 ЗУТ общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ в 14-дневен срок от обнародване на одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. В ал. 13 на същата разпоредба е определено кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП. Това са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. В случая жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот, който е засегнат от одобрения проект за изменение на ОУП. Правилно съдът приема, че не е налице другата кумулативна предпоставка за допустимостта на съдебното оспорване според правилото на чл.127, ал.13 АПК, тъй като не е с предвидено изграждане на обект - публична собственост на държавата или общината или за него не се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси. Промяната на зоната и на устройствените показатели не обуславя извод за нови ограничения на собствеността извън вече установените предвид попадането му в охранителна зона по ЗКН, приета преди одобряване на предходния ОУП от 2007 г. В устройствена зона Ц1 е допустимо изграждане на административни и обслужващи сгради, поради което с оспорения ОУП не се въвеждат ограничения в собствеността, различни от вече съществуващите по ЗКН, противно на доводите в частната жалба. Предвид изложеното жалбоподателят не е сред лицата, непосредствено засегнати от предвижданията на одобреното изменение и за него не е налице правен интерес от оспорване на решението на общинския съвет. От съда е съобразена волята на законодателя, изразена в разпоредбата на чл. 127, ал. 13 ЗУТ, с която е определен по - ограничен кръг лица с признато право на оспорване на ОУП. Изброяването на засегнатите имоти, чиито собственици разполагат с активна процесуална легитимация, е изчерпателно и не може да се тълкува разширително. В този смисъл е трайно установената практика на касационната инстанция. Неоснователно е възражението в частната жалба, обосновано с предвидената промяна на устройствената зона за територията, в която попада процесният имот и намаляването на застрояването в него спрямо предходния ОУП и отменено с влязло в сила съдебно решение изменение на ПУП- ПРЗ. Тези промени не водят до ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси, а биха повлияли на инвестиционните намерения на собственика. В този смисъл промяната на устройствената зона и устройствените показатели за имота на жалбоподателя не обосновава правен интерес по смисъла на чл. 127, ал. 13 ЗУТ. Цитираната от частния жалбоподател в молба от 22.03.2024 г. съдебна практика е неотносима, тъй като в разглеждания в адм. дело № 1421/2024 г. на ВАС случай е налице засягане на имота на оспорващия предвид частичното му попадане в улица - публична общинска собственост. Останалите възражения в частната жалба, основани на допуснати съществени нарушения във формата на акта, на административнопроизводственитие правила и противоречие с изискванията на чл. 103а, ал. 1 ЗУТ са по съществото на спора и не подлежат на обсъждане при недопустимо оспорване. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски, поради което в тежест на частния жалбоподател следва да се възложат такива в размер на 750 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и доказателства за реалното му заплащане. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, второ отделение