Определение № 2696 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1380/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Агростил“ ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 243 от 05.05.2026 г., постановено по в. ч. т. д. № 161/2026 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 22 от 11.02.2026 г. по т. д. № 11/2025 г. по описа на Окръжен съд – Разград. С последното е оставена без уважение молбата на „Агростил“ ООД по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение № 35/11.12.2025 г. в частта за разноските, представляващи възложено в тежест на дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 11 675.17 лв. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се моли за неговата отмяна и за постановяване на ново, с което искането на дружеството по чл. 248 ГПК бъде уважено и първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските, като на процесуалния представител на ищеца не бъде присъждано адвокатско възнаграждение поради липса на предпоставките за това по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, евентуално – размерът на определеното и присъдено възнаграждение да бъде редуциран до по-нисък такъв, за да е съответен на обема на действително предоставената правна помощ, както и на правната и фактическата сложност на делото. Поддържа се, че съдът не е съобразил действително извършените по делото от пълномощника на ищеца процесуални действия, както и редица други обстоятелства относно адвоката на насрещната страна, представляващи общоизвестни факти. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Как следва съдът да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение при осъществена адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата?; 2. Може ли съдът да определи размер на адвокатско възнаграждение под минимално предвидения в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет при адвокатска защита, проведена при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата?; 3. Кои са обективните критерии при определяне размера на адвокатското възнаграждение при осъществена защита при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и следва ли съдът да установи действителния обем на предоставената адвокатска защита по делото при неговото определяне?; 4. Следва ли да се присъди възнаграждение на адвокат, предоставил защита по дело при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случай, че адвокатът е заличен от регистъра на адвокатите след подаване на отговора на исковата молба и без същият да е участвал в последващи процесуални действия по делото, като към датата на постановяване на решението по същество на спора не е имал качеството адвокат?; 5. Води ли до прекратяване на процесуалноправното отношение по конкретно дело между адвокат и страна отписването на адвоката от регистъра на адвокатите?; 6. Може ли да извършва валидни процесуални действия по висящо дело адвокат, който е отписан от регистъра на адвокатите?; 7. Следва ли съдът да съобрази общоизвестни факти - заличаване на адвокат от регистъра на адвокатите и вписване преустановяване на дейност в регистър БУЛСТАТ, както и назначаване на лице за заместник - кмет на община, при присъждане на разноски за осъществена процесуална защита при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата? и 8. Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда? Допълнителният селективен критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с твърдения за допуснато от въззивния съд произнасяне в противоречие с решение № 618 от 23.10.2024 г. по гр. д. № 4328/2023 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 538 от 22.08.2024 г. по гр. д. № 1085/2023 г. на ВКС, IV г. о. – по въпроси №№ 1 и 3, вкл., и определение № 302 от 16.05.2022 г. по т. д. № 371/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60507 от 20.10.2021 г. по т. д. № 2429/2020 г. на ВКС, II т. о., определение № 119 от 29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1071/2022 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 507 от 19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972/2018 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос № 8. По въпроси №№ 4 – 7, вкл., е релевиран допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, с оглед поддържаните в частната касационна жалба оплаквания. Против частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна със становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и съответно за отмяна на обжалваното определение. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен преклузивен срок. За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – Варна е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния съд и не е приел за основателно възражението на дружеството за недължимост на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна. Позовавайки се на съответно цитирана практика на ВКС и предвид обстоятелството, че пред първата инстанция е представен сключен от ищеца с адвокат договор за правна защита и съдействие, съгласно който процесуалното представителство ще бъде предоставено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, въззивната инстанция е приела следното: Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 ЗАдв е установено със закон; когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката; за да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв, като не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, на което е уговорена безплатна правна помощ. Относно конкретния размер на адвокатския хонорар съставът на въззивния съд е посочил, че съобразява следните обстоятелства: проведеното по делото едно о. с. з.; представените множество на брой писмени доказателства, с които адвокатът на страната се е запознал и е депозирал възражения; обстоятелството, че за да изготви исковата молба и да наведе направените в нея възражения и твърдения, адвокатът се е запознал и с материали от водено изпълнително производство, които също не са малки по обем; големия материален интерес, предмет на производството, както и неоснователните възражения за извършени цесии от ответната страна, срещу които е проведена успешна защита от страна на ищеца; обстоятелството, че за да осъществи качествена защита, за адвоката е било нужно да се запознае със съдебната практика по подобни случаи, като това, че защитата е предоставена по реда на чл. 38 ЗАдв не отнема от потребността адвокатската услуга да е квалифицирана; предоставената успешно професионална помощ в защита на интересите на страната, атестат за което е цялостното уважаване на исковата претенция, който резултат не е оспорен по същество от ответната страна. При тези данни и съобразявайки обвързващото националните съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и формираната практика на ВКС след неговото постановяване, въззивната инстанция е приела, че определеният размер на адвокатското възнаграждение от 11 675.17 лв. е справедлив и обоснован. Преди да пристъпи към разглеждане на предпоставките за достъп до касационен контрол на въззивното определение настоящият състав на ВКС съобрази следното: На състава е служебно известно, че с разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС, по което е поставен и следният въпрос - „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“. Същият правен въпрос (въпрос № 8 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК), включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, се сочи и от частния жалбоподател, като въпросът е от значение за настоящото производство с оглед заявените в частната касационна жалба оплаквания за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, поради което са налице предпоставките за спиране на производството на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълк. дело № 3/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По тези съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение