Определение № 576 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 586/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Х. П., подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. Б. срещу определение № 149 от 15.07.2011 г. по ч.гр.д. № 167/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определението от 8.06.2011 г. по гр.д. № 255/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателката-ищца за освобождаване от внасяне по делото на дължимата държавна такса. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима. При проверка допустимостта на касационно обжалване, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното: Обжалваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените от частната жалбоподателка основания по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че въпросът за критериите за освобождаване от такси и разноски по производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че представените доказателства за доходите на ищцата и нейното семейство, за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. не обосновават необходимост същата да бъде освободена от заплащане на държавна такса. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й е създадена съдебна практика, която не се нуждае от промяна - определение № 567 от 29.10.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 547/2009 г., III г. о., ГК; определение № 411 от 9.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 326/2011 г., III г. о., ГК, с които е прието, че при произнасяне по молбата следва да бъдат преценявани критериите по чл. 83, ал. 2 ГПК, които включват материалното и имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси и разноски по производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда, при спазване на тези критерии, е да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.