Определение № 812 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 и чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5128/26.VІ.09 г. на община К., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Ч от САК, против разпореждането на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 18.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 1006/08 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - е била върната касационната й жалба срещу постановеното по това дело въззивно решение № 345/21.ІV.2009 г. Оплакванията на общината-частен жалбоподател са за неправилност на атакуваното разпореждане на САС – като необосновано и постановено в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, понеже дадените от въззивната инстанция указания по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК били надлежно изпълнени от подателя на касационната жалба. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, частната жалба на община К. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Подаването на 29.V.2009 г. на касационна жалба от страна на община К. е било последвано от нейна уточнителна молба с вх. № 4* от датата 9.VІ.2009 г. – в отговор на дадените й по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК указания от въззивната инстанция по повод извършена от последната проверка за редовността на жалбата - с оглед съответствието й с императивните изисквания на чл. 284 ГПК. Сред тях е и изискването за приложено към жалбата отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Простото /бланково/ позоваване на текста на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК още не съставлява подобно изложение – толкова повече, че от страна на касатора община К. въобще не е бил формулиран материалноправния въпрос, който да отговаря на кумулативното изискване на законодателя: да е релевантен не само за точното прилагане на закона, но и да е от значение за развитие на правото. Както сам частният жалбоподател признава, същото позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК той бил инкорпорирал в самото съдържание на касационната си жалба /т. І/. Който поддържа оплакване за необоснованост на атакуваното разпореждане за връщане на касационната му жалба по реда на чл. 286, ал. 1 ГПК обаче, следва да е изправен спрямо задължението си да обоснове търсеният от него достъп до инстанционния контрол, който ВКС осъществява по отношение атакуваните пред него въззивни решения само факултативно. Такава обосновка в случая липсва, а и въпросната уточнителна молба от 9.VІ.2009 г. не е съобразена с решение № 4/16.V.2009 г. на Конституционния съд на Републиката по конст. дело № 4/2009 г. С оглед изложеното частната жалба на община К. ще следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение