Определение № 7699 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане с вх. № 7200/ 07.05.2024 г. на П. Т. З. по адм. дело № 3573/ 2024 г. по описа на ВАС, с което се настоява да бъде допълнено Определение № 4604/ 12.04.2024 г. по същото дело, в частта на присъдените му разноски, като му се присъдят и сторените разноски за държавна такса от 10.00 лв. (десет лева) за образуване на дело пред първоинстанционния съд. Молителят сочи, че съгласно приложения в кориците на адм. дело № 917/ 2024 г. на АССГ списък по чл. 80 от ГПК таксата от десет лева е своевременно поискана, което било констатирано и от касационната инстанция, но с Определение № 4604/ 12.04.2024 г. по адм. дело № 3573/ 2024 г. на ВАС съставът е пропуснал да присъди тази такса, поради което моли да бъде допълнено Определението със сумата от 10.00 лв. До ответника по молбата – Столичен общински съвет (СОС) е изпратено искането за допълване, като в указания срок не е постъпило становище по молбата. Молбата за произнасяне в частта на разноските е регистрирана с вх. № 7200/ 07.05.2024 г. във ВАС. Определението, чието изменение се иска, е постановено на 12.04.2024 г. Определението не подлежи на обжалване. С оглед на това и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, срокът за подаване на молба за изменение на Решението е едномесечен. При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че молбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по адм. дело № 3573/ 2024 г. е образувано по частна жалба, подадена от П. Т. З., чрез пълномощника му адв. Б. Бойчев, срещу Определение № 1433 от 07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 917/ 2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което съдът е оставил без разглеждане предявеният от П. Т. З. иск за осъждане на Столичния общински съвет да обяви по реда на чл. 194 от АПК влязлото в сила Решение № 512/ 31.01.2022 г. по адм. дело № 4552/ 2018 г. на АССГ, с което е отменена частично Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община; оставил е без разглеждане възражението за местна неподсъдност на делото, като е прекратил производството. С частната жалба е поискано да се отмени обжалваното определение и на основание чл. 159, т. 3, във връзка с чл. 143, ал. 2 от АПК да се присъдят разноски по делото за двете съдебни инстанции. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, е намерил, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна в частта срещу определението на АССГ за прекратяване на производството. По отношение на претенцията за разноски съдът е приел частната жалба за основателна. Изложил е, че определението е неправилно, тъй като към момента на подаване на жалбата, с характер на искова молба, е бил налице правен интерес за жалбоподателя да търси защита срещу неоснователното бездействие на административен орган - СОС, да изпълни задължението си по чл. 194 от АПК, поради което, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото, е стигнал до заключението, че същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които са били своевременно поискани и доказани в размер на 1210 лева - 10 лв. за държавна такса за производството и 1200 лв. - заплатена сума за адвокатско възнаграждение за един адвокат, действително внесено, видно от договора за правна защита и съдействие от 02.01.2024 г. В резултат, при конкретно изложени мотиви, с Определението, чието допълване се иска, касационната инстанция е осъдила Столичния общински съвет да заплати на П. Т. З., [ЕГН], от гр. Димитровград, [улица][номер], сумата от 300.00 лв. направени разноски за производството пред първата инстанция, но в диспозитива на Определението е пропуснала да се произнесе по разноските за заплатената държавна такса от 10.00 лв. (десет лева), за които в първоинстанционното производство е представен списък за разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед горното молбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Трето отделение,