Определение № 26 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 793/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу решение №261 от 15.06.12г. по гр.д.№140/12г. на Пловдивския апелативен съд. С него е отменено решение №140 от 02.02.10г. по гр.д.№1271/09г. на Пловдивския окръжен съд и вместо това е постановено друго, с което е уважен предявеният от Х. М. С. отрицателен установителен иск - че държавата не е собственик на ½ ид.част от имот пл.№2 от кадастралния план на остров „ А.”, на р.М., [населено място], при граници: р.М., имот №1 и имот №3. Въпросът при какви предпоставки е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск е определящ за изхода на настоящото дело. Този въпрос е свързан с допустимостта на обжалваното решение. Съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2012г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.288 ГПК съдът може да поставя и служебно въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, свързан с допустимостта на въззивното решение. Същевременно по посочения въпрос има висящо тълкувателно дело – т.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Това е основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение