Определение № 407 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 195/2009 г.
ВКСI гражданско отделение17.07.2009reporting judge Бранислава Павлова
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийския окръжен съд от 10.12.2008г. по гр.д. № 23/2008г., с което е върната подадената от С. А. С. и Т. П. Б. касационна жалба вх. № 2* от 12.08.2008г., както и разпореждането на същия съд от 10.12.2008г., с която е върната касационната жалба на Т. П. Я. и И. П. Г. вх. № 2* от 12.09.2008г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. С. А. С. и Т. П. Б. са обжалвали разпореждането на Софийския окръжен съд от 10.12.2008г. по гр.д. № 23/2008г., с което е върната подадената от тях касационна жалба вх. № 2* от 12.08.2008г. Подадена е и частна жалба от Т. П. Я. и И. П. Г. срещу друго разпореждането на Софийския окръжен съд от 10.12.2008г., с което е върната и тяхната касационна жалба вх. № 2026/11.08.2008г. Частните жалби са процесуално допустими, но по същество са неоснователни поради следните съображения: С двете обжалвани разпореждания Софийският окръжен съд е върнал като процесуално недопустими подадените касационни жалби вх. № 2* от 12.08.2008г. на С. А. С. и Т. П. Б. и вх. № 2* от 12.09.2008г. на Т. П. Я. и И. П. Г. на основание чл.280 ал.2 ГПК. Разпорежданията са постановени при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 280 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. В случая е разгледан иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за имот с данъчна оценка 30лв., следователно това е и размерът на обжалваемия интерес. Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК предвижда ограничение за касационно обжалване само за паричните искове. Законът не може да бъде тълкуван стеснително, защото в разпоредбата изрично е посочено, че не подлежат на обжалване пред ВКС решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. т.е. всички дела, а не само тези за парични вземания. Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената на иска се определя според данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право. Следователно и обжалваемият интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК е в този размер. В случая при липса на данни за пазарната стойност на имота следва да се вземе предвид данъчната оценка, която е под 1000 лв. и поради това въззивният съд законосъобразно е приел в рамките на правомощията си по чл.285 ГПК, че въззивното решение е необжалваемо и подадените касационни жалби са недопустими. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение