Определение № 60 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 27/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 19.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2696/2009, с което е потвърдено разпореждането на частен съдебен изпълнител, с което отказано намаляването на размера на адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Недоволни от разпореждането са жалбоподателите Г. М. А. и Н. Г. Х., които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че уговореното адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнително дело за въвод във владение в размер на 10.000 лева е прекомерно и подлежи на намаляване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 21 изр. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпореждането на съдебния изпълнител, с което се определят разноските по изпълнителното дело не е изпълнително действие, поради което подлежи на обжалване с частна жалба на общо основание, вън от уредените случаи на обжалване на действията на съдебния изпълнител. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно въззивният съд е приел, че на обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона – чл. 435, чл. 463 и чл. 503 ГПК, като изпълнителните действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и само на посочените в закона основания. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че други действия на съдебния изпълнител и по-специално постановлението за определяне на разноските по изпълнението може да бъдат обжалване на общо основание. Такова постановление на съдебния изпълнител може да бъде обжалвано само с жалба срещу разпределението. Ако по изпълнителното дело не се извършва разпределение, постановлението за определяне на разноските не подлежи на обжалване и длъжникът, който счита, че размерът на разноските по изпълнението е определен неправилно може да се защити с иск по чл. 441 ГПК. Отделното обжалване с частна жалба на актовете по ГПК в частта за разноските е непознато на ГПК/2007. Разпоредбата на чл. 70 ГПК (отм.) не е възпроизведена в ГПК/2007, поради което крайният съдебен акт (решение, определение или др. акт) в частта за разноските може да бъде изменен по реда на чл. 248 ГПК с определение, което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване крайният акт. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение