Определение № 10724 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9025/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. С. С. срещу Определение №811 от 05.07.2024 г. по адм. дело № 132/2024 г. на Административен съд (АС) - Силистра. С обжалваното определение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е спряно производството по адм. дело № 132/2024 г. на Административен съд – Силистра до приключване на наказателния процес, в рамките на който е образувано досъдебно производство (ДП) №18863М-157/2024 г. по описа на Районно управление (РУ) - Силистра. Частният жалбоподател – Г. С. С. счита, че определението е неправилно. Излага, че в ДП няма привлечено лице, в качеството на обвиняем, а това е така, защото няма достатъчно данни за извършено престъпление. С обжалваната заповед му е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Това го лишава от възможността да упражнява професията си. СУМПС му е отнето на 08.04.2024 г. и до момента не е решен въпросът за отговорността (т.е. не е получен резултатът от химическата експертиза). Съдът по адм. дело № 132/2024 г. по описа на АС - Силистра е задължавал лабораторията по химикотоксикологични изследвания в Многопрофилна болница за активно лечение - Варна да представи заверено копие от резултата от изследването по делото и е получавал отговор, че поради значително претоварване биологичните проби биват изготвяни с приблизително една година закъснение. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, на която се позовава съдът, изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани пред един или различни съдилища, решението на първото от които да е от значение за правилното решение на спора по делото, по което производството се спира. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – началникът на група „Моторни превозни средства, водачи и административнонаказателна дейност“ (МПСВАД) в сектор „Пътна полиция“ (СПП) към отдел „Охранителна полиция“ (ОПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 132/2024 г. на Административен съд - Силистра е образувано по жалба на Г. С. С. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1099-000135 от 09.04.2024 г. на началник група МПСВАД в СПП към ОПП при ОДМВР – Силистра, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, спрямо С. е приложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена за това, че на 08.04.2024 г., в [населено място], [улица], до дом [адрес], С. е управлявал лек автомобил "Шкода Октавия", с рег. [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Пробата е извършена в 23,28 ч. с техническо средство "Дръг тест 5000", фабр. № ARPK-0018, което отчело употреба на амфетамин. Издаден бил Талон за изследване № 127499. От Писмо, вх. № 1062 от 02.07.2024 г. на ст. разследващ полицай в ОДМВР - Силистра, съдът е установил, че ДП № 18863М-157/2024 г. по описа на РУ - Силистра е образувано, за това че на 08.04.2024 г., в [населено място], обл. Силистра, по [улица], е управлявано моторно превозно средство - лек автомобил "Шкода Октавия“, с рег. [рег. номер], след употреба на наркотични вещества - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), като от лицето Г. С. С., в качеството му на водач на горепосоченото моторно превозно средство, са били взети биологични проби, изпратени във Военномедицинска академия (ВМА) – Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Варна за изследване. При така установеното съдът е приел, че фактическото основание на оспорения административен акт обхваща изцяло и напълно състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), което се разследва в рамките на образувано наказателно производство. Това означава, че е в процес на формиране сила на пресъдено нещо, с която наказателният съд ще установи съществуването или несъществуването на гореспоменатия престъпен състав. Ето защо никой друг съд, включително настоящия, не разполага с правомощието да установява наличието или неналичието на факти от този състав. Поради тази причина чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК задължава административния съд да спре производството, когато по разглеждането от него дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на административноправния спор. Обратното би довело до изземване на компетентност от наказателния съд при решаването на преюдициален въпрос за административното дело и опасност от противоречие между мотивите на решението по административното дело и диспозитива на евентуалната присъда. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира съдебното производство с определение, когато при разглеждане на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. По силата на чл. 144 АПК нормата е приложима и за административните дела. В конкретния случай са налице материалноправните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - от установяването на престъпните обстоятелства по образуваното досъдебно производство зависи изхода на спора по адм. дело №132/2024 г. на Административен съд - Силистра. Съгласно чл. 171, б. „б“, изр. последно ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая в хода на образуваното досъдебно производство от С. са били взети биологични проби, изпратени във ВМА – МБАЛ - Варна за изследване. Назначена е и съдебнохимическа експертиза, по която заключението не е изготвено. Именно резултатът от посочената съдебнохимическа експертиза ще даде отговор на въпроса извършено ли е от Г. С. С. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК (управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози), което именно деяние е и основанието за прилагане на процесната ПАМ. Предвид гореизложеното обжалваното определение е правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,