Определение № 96 от 22.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2111/2016 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 10241 от 31.12.2020 г. на Д. Н. Р. – Г. и С. Г. С., в която излагат обстоятелства за приключване на делото и спиране изпълнението на въззивното решение. Освен това се иска продължаване на изпълнението. Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва искането. Посочил е, че внесената парична гаранция за спиране изпълнението по изпълнителното дело, не следва да се превежда п осметка на ЧСИ. Излага съображения ,че на 09.1.2021 г. било извършено плащане на дълга на банката, установен в процеса. Представя доказателства за това. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Настоящият съдебен състав установи изложеното в искането на молителите Д. Н. Р.-Г. и С. Г. С.. С определение № 432 от 16.08.2016 г. по ч.т.д. 1707/16 г., ВКС, 2 ТО е спрял изпълнението на решение по в.т.д. 1926/15 г. по описа на ОС – Варна в частта, с която молителят „УниКредит Булбанк“ АД е осъден да заплати на Д. Н. Р.-Г. и С. Г. С. сумата от 10 316,11 евро като е съобразено подаването на касационна жалба 22 069/5.08.2016 г., по която е образувано настоящето дело. С решение № 6 от 17.07.2018 г. по т.д. 2111/16 г. на ВКС, 2 ТО е отменено решението на ОС Варна по т.д. 1926/15 г. в частта, с която е потвърдено решение по гр.д. 3994/14 г. от 14.10.2015 г. на РС – Варна и са прогласени за нищожни клаузите на чл. 11.1.1, чл. 11.1.2. и чл. 11.1.3 от договор за кредит № 6876/20.8.2007 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и Д. Н. Р. Г. и С. Г. С. на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, т. 10 ЗЗП и е обезсилено решение № 606/18.07.2016 г. на ВОС, по т.д. 1926/15 г. в отменително-осъдителната му част по иска, с който „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на Д. Р. и С. С. сумата 10 316,11 евро и законната лихва върху нея, считано от 6.11.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението. С последващо решение № 894 от 1911.2018 г. по в.т.д. 1213/18 г. на Окръжен съд Варна е отменено решението на първоинстанционния съд и е осъден „Уникредит Булбанк“ АД да заплати на Д. Н. Р. и С. Г. С. сумата от 10 316,11 евро, представляваща общия размер на получените в периода от 10.11.2009 г. до 10.10.2014 г. чрез извършено служебно инкасо от разплащателната сметка на Д. Р.-Г. – кредитополучател по сключен между страните по договор за кредит № 6876 от 20.8.20017 г. със солидарен длъжник С. Г. С. суми при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху главницата от 10 316,11 евро, считано то датата на завеждане на исковата молба в съда от 6.11.2014 г. до окончателното плащане на основание чл. 55, ал.1 пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С определение № 731 от 19.12.2019 г. на ВКС, 2 ТО не е допуснато до касационно обжалване посоченото решение на ОС – Варна по в.т.д. 1213/18 г. С оглед становището на страните, са изискани данни за посоченото от страните изпълнително дело. Съгласно постъпилото писмо вх. № 1885 от 05.03.2021 г. на ЧСИ Р. Т., рег. № 717 изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 21.07.2016 г., издаден от ОС Варна по гр.д. 14081/14 г., по силата на който „Уникредит Булбанк“ АД е осъдено да заплати на Д. Н. Р. и С. Г. С. сумата от 10 316,11 евро представляваща общия размер на получените в периода м. ноември 2009 г. до м. октомври 2014 г. суми без основание, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2024 г., до окончателното й плащане. По молба на длъжника е изчислен размерът на задължението към 08.1.2021 г. и същият бил внесен по специалната сметка по делото. Сумата е била в размер на 35 510,44 лв и представлява сбор от главница в размер на 10 316,11 евро, 12 647,18 лв законни лихви, 60,80 лв такси по образуване на изп.дело и 2 625 лв такса ЧСИ т. 26 с ДДС. На 09.1.2021 г. по посочената от взискателите сметка била преведена сумата от 32 884,54 лв. Изпълнителното дело било приключено на основание чл. 433, ал. 2 с протокол от ЧСИ от 11.1.2021 г. Предвид прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК (предвиждащ приключване на изпълнителното производство поради изпълнение), удостоверено от ЧСИ в посоченото писмо, ще следва да се приеме, че внесената като гаранция на касационното обжалване сума, не следва да се превежда по сметка на ЧСИ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение