Определение № 1244 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 602/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Илиев, в качеството му на председател на Управителния съвет на Етажна собственост при [адрес] в [жк], гр. София срещу определение №10246 от 22.11.2023г., постановено по адм. дело №10614 по описа за 2023г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалба му срещу писмо, изх. № РИЛ23-ВК08-572-(11)/12.10.2023г., на заместник - кмета на район „Илинден“, Столична община и е прекратено производството по делото. Твърди неправилност на определнието и иска отмяната му. Развива доводи в частната жалба. Ответникът намира частната жалба за недопустима, алтернативно за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било писмо, изх. № РИЛ23-ВК08-572-(11)/12.10.2023г., на заместник - кмета на район „Илинден“, Столична община, с което жалбоподателят е уведомен, че във връзка с негово заявление, вх. № РИЛ23-ВК08-572-(10)/18.09.2023г., касаещо предоставяне на Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 288/01.02.2021г., районната администрация вече му е отговорила с писмо с изх. № РИЛ23-ВК08-572-(7)/21.07.2023г. Съдът е приел, че оспореното писмо, изх. № РИЛ23-ВК08-572-(11)/12.10.2023г. не представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като с него не се създават права и задължения, не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, а единствено се посочва, че по така направената молба за извършване на административна услуга (каквото в случая представлява искането за издаване на препис от съответния АЧОС), органът вече се е произнесъл. Съдът е конкретизирал, че в случая е налице отказ на заместник-кмета на район „Илинден“, СО, обективиран в писмо изх. № РИЛ23-ВК08-572-(7)/21.07.2023 г., но този отказ не е предмет на производство. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя основания мотив на първоинстанционния съд да прекрати производството по делото, а именно, че не е налице подлежащ на оспорване администартивен акт, тъй като в случая жалбоподателя единствено се уведомява, че вече е налице отговор, с писмо изх. № РИЛ23-ВК08-572-(7)/21.07.2023 г., по искането му за предоставяне на АЧОС. Действително, в административната преписка се съдържа писмо от 21.07.2023 г. на заместник-кмета на район „Илинден“, СО, с което жалбоподателят е уведомен, че районната администрация не може да предостави препис от искания акт за частна общинска собственост и е пояснено, че на интернет страницата www.sofia.bg, секция „публични регистри“, раздел „регистър на общинската собственост“ били налични публично достъпни данни от вида на търсените. Именно това писмо представлява изричен отказ на административния орган да извърши поискана от него услуга, като след извършена служебна проверка се установи, че жалба срещу изричния отказ за извършване на административна услуга е подадена от Т. Илиев, в качеството му на председател на Управителния съвет на Етажна собственост при [адрес] в [жк], гр. София, което след проведено съдебно производство пред АССГ и ВАС е приета за просрочена, тъй като е подадена след 24.08.2023г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 149 ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване (определение № 8204/26.09.2023г. по адм. д. № 8492 по описа на Административен съд София – град за 2023г. оставено в сила с определение № 11786 от 9.11.2023 г. по адм. д. № 11236 по описа на Върховния административен съд за 2023г.). В допълнение към мотивите на съда следва да се посочи, че изричният отказ е влязъл в сила, подаденото второ процесно заявление, по което се твърди, че е формиран отново отказ, всъщност представлява заявление от същото лице, съдържащо същото искане. За административният орган не е съществувало задължение да се произнесе, следователно не е налице формиран отказ по второто заявление, както твърди частния жалбоподател предвид изричната разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, съгласно която една от предпоставките за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт, респективно за извършване на административна услуга, е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В тази хипотеза жалбата се явява недопустима, тъй като е насочена срещу акт, неподлежащ на оспорване, поради което правилно съдът я е оставил без разглеждане. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Съдът намира, че този размер съответства на правната защита на ответната страна и сложността на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение