Определение № 45 от 26.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 380/2017 г.

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена срещу разпореждане, постановено на 10.02.2017 г. по ВНЧХД №4571/2016 г. по описа на Софийски градски съд. Постъпило е становище от прокурор при ВКП, според което атакуваното разпореждане за връщане на подадена касационна жалба следва да бъде оставено в сила, тъй като правилно решаващият съд е приел, че постановеното въззивно решение (и в частта му за разноските) не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, като обсъди становищата на страните и събраните в хода на производството материали намира, че касационната жалба е неоснователна. С решение №88/20.01.2017 г., постановено по ВНЧХД №4571/2016 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, постановена по НЧХД №23844/2014 г. по описа на Софийски районен съд. Въззивното решение е атакувано с касационна жалба от частния тъжител Я., като с разпореждане, постановено на 10.02.2017 г. жалбата е върната. Касационният съдебен състав прецени, че постановеното въззивно съдебно решение, с което изцяло се потвърждава първоинстанционната присъда не подлежи на касационнен контрол, тъй като е извън предмета на касационно обжалване, очертан от законодателя в разпоредбата на чл.346 НПК. Ето защо атакуваното разпореждане, постановено на 10.02.2017 г. е законосъобразно, а подадената срещу този съдебен акт касационна жалба неоснователна. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение