Определение № 5697 от 10.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2024 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Димитров от [населено място], област Търговище, чрез пълномощник, против разпореждане № 3596 от 25.03.2024 г. по адм.д. № 2937/2024 г. на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от Димитров касационна жалба срещу решение № 190 от 28.12.2023 г. по адм.д. № 183/2023 г. на Административен съд - Търговище и производството по делото е прекратено на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил процесуалното качество на пълномощника, а именно, че той не е страна в съдебното производство. Поради това и съобщението за постановения съдебен акт на първоинстанционния съд е следвало да се изпрати само на страната Д. Димитров, а не на неговия пълномощник, и именно от датата на редовното връчване на страната следва да се съобрази срочността на подадената касационна жалба. Частният жалбоподател твърди, че по делото не е посочван адреса на пълномощника за изпращане на призовки и съобщения, също така съдът не е съобразил обхвата на упълномощаването, което е само за процесуално представителство пред АС - Търговище. Иска отмяна на разпореждането ведно със законните последици. Ответникът по частната жалба началникът на РУ - Търговище при ОД на МВР - Търговище не изразява становище. Върховният административен съд, тричленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото е видно, че Д. Димитров е подал касационна жалба срещу решение № 190/28.12.2023 г. по адм. дело № 183/2023 г. на Административен съд - Търговище, по която е образувано адм.д. № 2937/2024 г. по описа на ВАС. При служебната проверка за редовността и допустимостта на жалбата председателят на седмо отделение на ВАС е установил, че касаторът - жалбоподател пред първоинстанционния съд, е надлежно уведомен за решението на АС - Търговище на 31.01.2024 г. чрез адв. Н. Любенова - пълномощник на страната. Касационната жалба е подадена по пощата на 22.02.2024 г. Председателят на седмо отделение на ВАС е приел, че при участие в производството на процесуален представител на страната връчването се извършва на него предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Дори и пълномощното да е с обхват на процесуално представителство само пред първата съдебна инстанция, то включва всички процесуални действия до приключване на производството пред тази инстанция. С разпореждането е прието, че последващото изпращане на съобщение на адреса на Д. Димитров и връчено му чрез неговата майка от кмета на селото е ирелевантно за началото на преклузивния срок, който започва да тече от датата на първото редовно съобщаване на решението на съда по начина, посочен в чл. 137 АПК. С тези мотиви председателят на седмо отделение е приел, че подадената от Димитров касационна жалба срещу решение № 190 от 28.12.2023 г. по адм.д. № 183/2023 г. на Административен съд - Търговище е подадена извън срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Разпореждането е правилно. Срокът в процеса започва да тече от момента, в който надлежно е документиран фактът на уведомяване на страната или нейния пълномощник, независимо дали това уведомяване е лично, чрез трето лице или чрез адвокат или съдебен адресат. След като връчването на съобщението за постановеното решение чрез пълномощника по делото е редовно, изпращането на съобщение лично на страната води до упражняване на процесуалните права в противоречие със законовия принцип за добросъвестност - чл. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Това разрешение намира приложение и в настоящия случай. Съобщението за постановеното от АС - Търговище решение е редовно връчено на процесуалния представител на страната - адвокат, поради което няма задължение за съда да изпраща съобщение със същото съдържание и лично до страната. Когато страната има пълномощник с неоттеглени пълномощия до приключване на делото, в случая, до приключването му пред АС - Търговище, съдът не е длъжен да връчва лично съобщение на страната. В тези случаи, по силата на чл. 39, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е налице редовно връчване на датата, когато съобщението е получено от пълномощника. За съда възниква задължение за изпращане на съобщение лично на адреса на страната в хипотеза, в която процесуалният представител е уведомил съда, че няма връзка със своя клиент и не може да му съобщи съдържанието на полученото съобщение, или когато страната изрично е уведомила съда преди приключването на делото, че е оттеглила пълномощията си от своя процесуален представител. Данни по делото за изпълнение на някоя от тези хипотези няма. По принцип правилно е твърдението на частния жалбоподател относно участниците, притежаващи качеството на страна в процеса. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 32, т. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК адвокатът е представител на страната по пълномощие. Никъде в обжалваното разпореждане не е прието друго. Но, както се посочи по-горе, законодателят изрично е предвидил, че връчването на съдебни книжа е допустимо и редовно чрез пълномощника по делото - чл. 39, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Обхватът на пълномощията съгласно представеното пред административния съд пълномощно е до приключване на делото пред АС - Търговище, т.е. включва всички процесуални действия пред тази инстанция. Предвид изложеното, правилен е изводът на председателя на седмо отделение на ВАС за недопустимост на касационната жалба поради просрочие. Съобщението за постановеното решение на АС - Търговище е редовно връчено чрез пълномощника на жалбоподателя на 31.01.2024 г. Преклузивният 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК е изтекъл на 14.02.2024 г. - сряда, присъствен ден. Касационната жалба е подадена на 22.02.2024 г. по пощата, поради което е недопустима. Обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, тричленен състав