Решение № 536 от 24.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1707/2012 г.

Решение № 536 от 24.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1707/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения А. Р. Ч. за възобновяване на нчд № 337/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик. В искането се твърди, че наложеното общо наказание на осъдения е завишено и се настоява за намаляването му. В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от адв. К. - защитник на осъдения Ч.. В писмено изложение се навеждат доводи, че при определянето на общо наказание не бил взет предвид социалният статус на Ч. - безработен, с нисък образователен ценз и изтърпявал наказания по предишни присъди. Твърди се също, че липсват мотиви за определянето на конкретния размер, с който наказанието е било увеличено по реда на чл. 24, ал. 1 от НК. В последната си дума осъденият настоява за намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането предвид обстоятелството, че молителят има четиринадесет предходни осъждания. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: А. Р. Ч. е осъждан многократно за престъпления от общ характер. По негова молба за определяне на общо наказание било образувано нчд № 337/2012 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик. От приложената справка за съдимост било констатирано наличие на основания за определяне на общо наказание по последните четири осъждания на Ч., както следва: НОХД СЪД Изв. деяние В сила Наказание Текст НК 715/11 г. ОС Пазарджик 24.06.2011 г. 06.01.2012 г. 6 г. 8м. Чл. 199, ал. 1 320/11 г. РС Пещера 10.09.2011 г. 10.03.2012 г. 5 г. 4м. Чл. 157, ал. 1 610/12 г. РС Пазарджик 26.04.2011 г. 09.05.2012 г. 4 г. Чл. 206, ал. 3 725/11 г. ОС Пазарджик 15.04.2011 г. 09.05.2012 г. 5 г. Чл. 199, ал. 1 С определение № 255/13.07.2012 г., постановено по същото дело, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Ч. било определено общо наказание по посочените присъди в размер на най - тежкото от наложените от 6 г. и 8 м. "лишаване от свобода". На основание чл. 24, ал. 1 от НК определеното общо наказание било увеличено на 8 г. и 6 м. "лишаване от свобода". В мотивите на определението съдът е изложил доводи за приложението на чл. 24, ал. 1 от НК, които касационната инстанция споделя. Многократните осъждания на Ч., както и проявената престъпна упоритост за извършване на нови престъпления непосредствено след изтърпяване на наказанията по предходни присъди, сочат на завишена обществена опасност на дееца. Наред с това следва да се отбележи, че наложените наказания по присъдите, подлежащи на кумулиране, са близки по размер, което налага коригиране на общото наказание чрез приложението на чл. 24, ал. 1 от НК. Постановеното от съда увеличение е в рамките на предвидения от закона размер, установяващ граница до една втора над общото наказание и по справедливост, което не е изисквало излагането на изрични мотиви за точния размер на увеличението. С оглед изложеното се налага извода, че наложеното наказание не е явно несправедливо, което сочи и на липса на основания за възобновяване.