Определение № 28 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3324/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. П. срещу решение № 760 от 19.06.2020 г. по в.гр.д.№ 511 от 2020 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, II въззивен състав, с което е потвърдено решение № 5100 от 21.11.2019 г. по гр.д.№ 13993 от 2016 г. на Варненския районен съд, 20 състав за извършване на допусната между И. И. П., Н. И. Д. и А. А. Д.- Х. делба на недвижими имоти /дворно място в [населено място], [община], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор..... по кадастралната карта на селото от 2015 г., заедно с намиращите в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ по скица- 86 кв.м., гараж и стопанска постройка/ чрез изнасянето им на публична продан.

Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горната разпоредба би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. Може ли съдът да откаже предоставяне на дял в натура на един от съделителите, при положение че имотът е поделяем и в него могат да се обособят С.О.С., както и самостоятелен вход през поземления имот до съответния С.О.С. в сградата ?

2. Длъжен ли е съдът да удовлетвори исканията на съделителите, когато те са различни /на Н. Д. и А. Д.- Х. за изнасяне на публична продан, а на И. П.- за дял в натура- на един етаж от къщата/, но реално могат да бъдат удовлетворени, без особени трудности ?

Освен това, твърди, че решението е очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл 3 ГПК.

В писмен отговор от 14.10.2020 г. ответниците по жалбата Н. И. Д. и А. А. Д.- Х. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за извършване на делбата чрез изнасянето на имотите на публична продан, въззивният съд е приел, че няма друг законодопустим начин за извършване на делбата, освен изнасянето на публична продан, защото: Никой от съделителите не е направил искане за възлагане на жилищната сграда до изтичането на преклузивния срок по чл.349, ал.4 ГПК /първото по делото заседание след допускане на делбата/, поради което делбата не може да бъде извършена по реда на чл.349 ГПК. Допуснатите до делба имоти не могат да се разпределят по реда на чл.353 ГПК, нито за тях може да бъде теглен жребий по чл.352 ГПК, защото не могат да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки от тримата съделители: установено било, че дворното място представлявало парцел, който не може да бъде разделен нито на два, нито на три самостоятелни парцела, а жилищната сграда е поделяема на два дяла, но съделителите са трима. Не може на Н. Д. и А. Д.- Х. да се разпредели един общ етаж от жилищната сграда, а на И. П.- другия етаж от сградата, тъй като въпреки че Н. и А. са майка и дъщеря, те не са направили искане за получаване на общ дял от допуснатите до делба имоти, а изрично са заявили, че желаят изнасянето им на публична продан. Не може да се извърши разпределение по реда на чл.353 ГПК на три дяла, като се обособят в отделни дялове жилищната сграда, гаража и стопанската постройка, тъй като тези имоти са съществено различаващи се по вид и стойност, а и дяловете на съделителите са различни, поради което не е възможно оформянето на равностойни дялове, съответстващи по стойност на притежаваните от всеки от съделителите ид.ч. от сградите и мястото.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК или когато липсва правна уредба по повдигнатия между страните правен спор, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия; или когато приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са неясни и по тях няма практика на ВКС, поради което се налага тяхното тълкуване; или когато са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които налагат промяна на установената съдебна практика по приложението на тези норми.

В конкретния случай и двата поставени въпроса касаят разпоредбите на чл.347-353 ГПК, аналогични на разпоредбите на чл.287-292 ГПК от 1952 г. /отм./, уреждащи начините за извършване на съдебна делба на недвижими имоти. По приложението и тълкуването на тези разпоредби има многобройна съдебна практика, включително задължителна такава /например Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 7 от 28.11.1973 г./, на която обжалваното решение напълно съответства. От постановяването на тази практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на практиката.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди по същество, че се налага промяна на самото законодателство относно предвидените начини за извършване на делба в случаите, когато съделители са лица със съществено различаващи се икономически възможности /цитат: „заради промяната на социално-икономическата система, тоест от комунизъм към демокрация, са налице нови факти и обстоятелства в отношения на хората и възможностите, както за злоупотреба, така и за принуда едни спрямо други“. Изнасянето на публична продан било принуждаване на „малките собственици“ от „големите“ да се лишат от собствеността си, нова форма на принуда, чрез икономически методи, използвайки прикритието на съдебната система/. Такава промяна в законодателството обаче е овластен да направи само законадателния орган в РБ- Народното събрание. Съдът, като правоприлагащ орган, е длъжен да приложи закона такъв, какъвто е и в неговия точен смисъл, като няма правото да не прилага закона по съображения, че той е несправедлив по отношение на определени лица.

Не е налице и твърдяното от касатора основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване- очевидна неправилност на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост.

В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.