Решение № 159 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2009 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от Р. к. с. гр. С. вх. № 6* от 08.06.2009г. за отмяна на влезлите в сила решения на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. № 176 от 10.03.2009г. по гр.д. № 4920/2007г. и на С. окръжен съд № 37 от 11.06.2007г. по т.д. № 193/2007г. В молбата за отмяна се посочва, че въпросът за собствеността на спорните недвижими имоти – складове за железария, домашни потреби и ел.материали, построени в УПИ № І* кв.30 по плана на гр. К. са разрешени противоречиво с влезлите в сила решения, предмет на молбата за отмяна и влязлото в сила решение по гр.д. № 99/2001г. на С. окръжен съд, с оглед на което се поддържа отменителното основание по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Върховният касационен съд в изпълнение на задължението си по чл. 307 ГПК да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна констатира следното: Молбата за отмяна е подадена от заинтересована страна в рамките на установения преклузивен тримесечен срок по чл. 305 ал.1 т.4 от влизане в сила на последното решение, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.261 ГПК, към който препраща чл. 307 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна, внесена е и дължимата държавна такса в размер на 571.50лв. С оглед на изложеното са налице формалните изисквания за редовност на молбата за отмяна и тя следва да се допусне за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение на основание чл.307 ГПК