Решение № 3065 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7485/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК във връзка с чл.119 от КСО. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Монтана действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Любенова против решение 874/26.06.2024 год. постановено по административно дело 242/2024 год. по описа на Административен съд Монтана, с което съдът е отменил решение 2153-11-17 от 02.05.2024 год. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. М. С. и е потвърдено разпореждане 2140-11-113 от 27.03.2024 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана, върнал е преписката на директора на ТП на НОИ Монтана за ново произнасяне в едномесечен срок, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение и е присъдил разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл.209, т.3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваният съдебен акт да се отмени и спорът да се реши по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на В. М. С. срещу отмененото от първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Монтана, за чиято законосъобразност навежда доводи. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация В. М. С. лично и чрез адвокат Станев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение като моли то да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Монтана е решение 2153-11-17 от 02.05.2024 год. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. М. С. и е потвърдено разпореждане 2140-11-113 от 27.03.2024 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана. С процесното разпореждане от 27.03.2024 год. ръководителят на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана е отменил разпореждане [номер] от 24.01.2024 год., прекратил е личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 19.01.2024 год. и е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.2 от КСО. С разпореждането от 24.01.2024 год. е отпусната ЛПОСВ считано от 19.01.2024 год. по чл.69б, ал.1 от КСО в минимален размер при навършена възраст 52 год. 04 мед. и 08 дни и зачетен осигурителен стаж от първа категория 19 год. 05 мес. 03 дни и от трета категория 15 год. 01 мес. и 05 дни. Органът е приел, че е допусната техническа грешка и неоснователно е отпусната ЛПОСВ по чл.69б, ал.1 от КСО. На основание чл.69, ал.2 от КСО не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето няма навършена възраст 54 год. и 02 мес., а има [възраст]. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Монтана, който е отхвърлил жалбата на лицето. Приел е, че С. има стаж по чл.69, ал.2 от КСО 18 год. 10 мес. 12 дни като е положила 1129 часа извънреден труд. Към датата на подаване на заявлението за пенсиониране лицето има стаж като лице по чл.69, ал.2 от КСО 19 год. 05 мес. 03 дни, т.е. отговаря на изискването за стаж, но не отговаря на изискването за възраст, което за 2024 год. е 54 год. 02 мес. Решението на директора на ТП на НОИ Монтана е обжалвано пред Административен съд Монтана, който с процесното решение го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. За да отмени оспореното решение административният съд е приел, че административните органи материално незаконосъобразно и в противоречие с целта на закона са тълкували ограничително и приложили неправилно разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС като е извел извод, че за С. е приложима хипотезата на чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като отговаря на изискванията за пенсиониране по този ред по отношение на придобит осигурителен стаж и навършена възраст. Чл.18, ал.4 от НПОС не следва да се тълкува стеснително и да ограничава приложението на чл.69 ичл.69б от КСО, които се явяват норми от по-висок ранг. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл.209, т.3 от АПК. Решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Възраженията на касатора наведени в жалба са неоснователни. Спорът не е по фактите, а по приложението на материалния закон. Фактическото и правно основание за издаване на процесните обжалваните актове е разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС и обстоятелството, че в настоящия случай в хипотезата на чл.69 от КСО на С. не достига осигурителен стаж по чл.69 от КСО, но отговаря на материалните предпоставки по чл.69б от КСО. Съгласно чл.18, ал.4 от НПОС, лицата които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. Разпоредбите на чл. 69 и чл.69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл.69б от КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, какъвто уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг, и са с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Това означава, че при наличие на една от двете хипотези уредени в чл. 69 и чл.69б от КСО правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативна уредба в по-благоприятен вариант за заявителя. Норми от подзаконов нормативен акт като чл.18, ал.4 от НПОС не могат да преустановят действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл.69б от КСО. На следващо място, тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл.69б от КСО. Ако в приложението на чл.18, ал.4 от НПОС се стигне до извод, че има ограничаващ характер, то следва да се приложат разпоредбите от по-висок ранг съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от АПК. С оглед на това, при установеното, че са били налице материалните предпоставки на разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО то разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС не е пречка за отпускане на исканата пенсия. В същия смисъл е и формираната практика на ВАС, VІ отд. изразена в решенията по адм. д. 9870/2020 год., адм.д. 10189/2020 год., адм.д. 11052/2023 год., адм.д. 5649/2024 год. и др. Изложеното обуславя извод, че като е отменил незаконосъобразния административен акт и върнал преписката за ново произнасяне с коректно дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до отмяната му, трябва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. С оглед изхода на спора искането е основателно. Следва да се осъди ТП на НОИ Монтана да заплати на В. М. С. разноски по делото в размер на 800 лева представляващи адвокатски хонорар.