Определение № 210 от 05.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Д. и М. Д. Д., [населено място], представлявани от адвокат Д. С., срещу определение № 147/07.07.2017г., постановено по ч.гр.д. № 2071/2017г. на ВКС, І г.о. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното: Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е спряно производството по ч.гр.д. № 2071/2017г. по описа на ВКС, І г.о., до приключване на производството по възстановяване на изгубени съдебни книжа по гр.д. № 4196/2011г. на Бургаски районен съд. Прието е, че производството по образуваното пред ВКС частно гражданско дело е обусловено от образуваното в Бургаски районен съд производство по възстановяване на изгубени съдебни книжа. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Обстоятелството дали по гр.д. № 4196/2011г. на Бургаския районен съд са представени пълномощно и договор за правна помощ е от съществено значение за изхода на производството по чл. 248 ГПК за допълване на решението на Бургаски районен съд в частта за разноските, предмет на ч.гр.д. № 2071/2017г., ВКС, І г.о. Като е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е спрял производството по делото, съставът на ВКС, І г.о., е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.