Определение № 50441 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 890/11.02.2022 г. на С. Т. С., подадена чрез адвокат С. П. С., срещу въззивно решение № 175/16.12.2021 г. по в. гр. д. № 254/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Следва ли да се считат за отчуждени по силата на самия регулационен план придадени по регулация места при действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България /отм./ и необходимо ли е уреждане на регулационните отношения между собствениците с урегулирани имоти по този закон чрез придадени по регулация места или собствеността върху тях възниква по силата на закона; 2.Намират ли приложение нормите на § 6, ал. 2 и 4 и § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ по отношение на дворищнорегулационни планове, приети при действието на Закона за благоустройство на населените места в Княжество България /отм./; 3.Нарушава ли се правото на собственост върху поземлен имот чрез строеж в него без учредено право на строеж и без съгласието на собственика му за извършване на строителството в него от друго лице и ако се приеме, че това е нарушение, може ли да се направи извод, че то е в интерес на собственика; 4.Такова действие само по себе си не доказва ли ограничаване на абсолютното вещно право на собственост върху един имот и не следва ли да се приеме, че когато е извършен незаконен строеж в чужд имот без съгласието на собственика, то естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика и не се нуждае от доказване степента на създадените за собственика пречки с извършеното строителство. Ответникът по касационната жалба К. И. И. е подала писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорва жалбата и по същество. Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 260061/26.03.2021 г. по гр. д. № 2318/2019 г. на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от С. Т. С. против К. И. И. иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на извършеното строителство в ПИ с идентификатор *** по КККР, находящ се в [населено място], област Л., с площ от 1116 кв. м., представляващо изградена канализационна инсталация чрез полагане на тръби ф 110 в описания имот от южната му граница и за възстановяване на положението в едноседмичен срок от влизане в сила на решението. По предявения насрещен иск е признато за установено по отношение на С. Т. С., че К. И. И. е собственик на реална част с площ от 54 кв. м. от ПИ 20420.461.169 по кадастралната карта на [населено място], обозначена в сив цвят в комбинираната скица към СТЕ, заключена между точките А-Д, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета към ПИ ***, вместо като част от ПИ ***. Въззивният съд е приел, че първият регулационен план на [населено място] е одобрен със Заповед № 36 от 07.02.1926 г. и е действащ и към настоящия момент. Ищецът С. Т. С. е наследник - син на Т. С. Т., починал на 19.11.2009 г. Последният е оставил за свой наследник и дъщеря си Г. Т. Ц.. С НА № 100/1995 г. Т. С. Д. е признат за собственик по давностно владение и покупка на недвижим имот, представляващ: дворно място с площ от 1 100 кв. м., находящо се в [населено място], общ. Л., заедно с построената в него жилищна сграда, кухня и стопански постройки, подобрения и трайни насаждения, съставляващ по регулационния план на селото парцел II, пл. № *, в кв. 28. С нотариален акт № 110/2017 г. Г. Т. Ц. е дарила на своя брат С. Т. С. собствената си 1/2 идеална част от останалия в наследство от техния баща недвижим имот, описан като поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на [населено място], с площ от 1 116 кв.м., заедно с реално построените в него сгради. Според удостоверение за идентичност с изх.№ КАО-11-94/22.08.2017 г. урегулиран поземлен имот парцел II- *, кв. 28 по действащия рег.план на [населено място], е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР. Ответницата К. И. И. е наследник на Р. Д. И., починала на 20.05.2010 г. Последната е придобила с договор за продажба на наследство от 03.02.1987г. от В. П. и Й. П. /наследници на Д. П. П., починал на 16.05.1952 г./, наследството, което той е оставил, а с нот.акт № 74/1987 г. е призната за собственик по покупка на наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], с пространство от 980 кв.м., с построените в него сгради, съставляващо по рег.план на селото парцел I, имот пл.№ * в кв.28, при граници: от две страни улици, Р. Е. и С. Н.. Според удостоверение № 14/12.V.1987 г. на ОбНС-Кметство [населено място], имотът е записан на Д. П., който го е декларирал през 1963 г. и границите на имота са: изток- М. П. М., запад и юг улици, север - Т. С. Д.. С нотариален акт № 98/2011 г. К. И. И. е придобила 5/6 идеални части от поземлен имот в урбанизираната територия на [населено място], с пл. № *, УПИ *, кв. 28, по ПУП/ПРЗ на [населено място], одобрен през 1926 г., заедно с 5/6 ид. част от построените в имота жилищна и стопанска сгради, при съседи на имота: имоти с номера *, *, улица, улица. По този начин е станала собственик на целия имот. Съгласно разписния лист към плана на [населено място] от1926 г., имот № *, парцел *, кв. 28, с площ от 1130 кв. м. е записан на името на Р. Е., а имот № *, парцел *, кв. 28, с площ от 980 кв. м. е записан на името на Д. П., който е съпруг на В. П.. Със заповед № 18-7312-15.07.2019 г. на началника на СГКК- Л. е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-53/24.09.2015 г. на ИД на АГКК по заявление, подадено на 16.05.2019 г. от К. И. И. и проект за изменение границите на поземлени имоти с идентификатори *** и ***. Отказът е мотивиран с наличието на спор за материално право между заинтересованите лица. Според съдебно-техническата експертиза първият и последен регулационен план на [населено място] е одобрен през1926 г. и други регулационни планове не са приемани. Действащата кадастрална карта е одобрена от 2015 г. Регулационните граници на УПИ * и УПИ * не съвпадат с кадастралните на поземлени имоти *** и ***, като 54 кв. м. от УПИ * попадат в имот ***. На място няма изпълнени елементи от огради или остатъци от такива по регулационната линия между двата имота. По северната линия на имот *** са изпълнени три сгради, като площта на имота е 989 кв. м., а лицето 36,52 м. + 32,36 м. по двете перпендикулярни улици. В имот, отразен по КК с № ***, е изпълнена канализация с PVC тръби ф 110 мм с дължина от 14,36 м., която се зауства с септична яма, изградена в имот с № ***. УПИ *, по действащия план на [населено място], е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място]. По отношение разминаването в площта на имотите по плана и картата се сочи, че е възможно, тъй като действащият план е на сто години, не е в координатна система и неговото оцифряване води до някакви грешки. Разликите са в рамките на допустимите отклонения, поради което се приема, че има идентичност между УПИ * и имот № *. Кадастралната карта е изработена по заснемане на място, тъй като старият кадастрален и регулационен план е на 100 години и в него тези сгради не са нанесени, поради което не може да се използва за съставянето на кадастралната карта. Когато кадастралната карта е създадена през 2015 г., между букви Г и Д не е имало на място ограда, тъй като не е отразена такава. Има разлика между имотната граница между двата имота по кадастралния план от 1926 г. и от 2015 г. и тя се обуславя от различната конфигурация на сградите в имот с № *. Съдът е приел, че след смъртта на своите праводатели страните по делото са придобили правата, които те са имали върху имотите, а тези имоти са описани като урегулирани поземлени имоти в съответствие с действащия регулационен план на [населено място], приет през 1926 г. Между наследодателите на страните не е имало спорове относно границата и не е съществувала ограда между двата имота. Кадастралната карта е изработена през 2015 г., а доказателство за собствеността на имотите на страните са притежаваните от тях нотариални актове. Налице е несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Ищецът не може да се легитимира като собственик на спорната част от 54 кв. м., намираща се в южната част от имот идентификатор *** по КККР. Това не означава, че ответницата - собственик на съседен имот, чрез своите действия не би могла да наруши правата на ищеца като собственик на УПИ *. В случая поставените от нея канализационни тръби за отвеждане на мръсните води в нарочно изградена помийна яма са действия в интерес и на ищеца, тъй като преди това тези води са се изливали в неговия имот, поради съществуващата денивелация. Ето защо предявеният иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен. Във връзка с предявения от К. И. насрещен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът е приел, че в настоящия случай регулационният план на [населено място] е одобрен през 1926 година при действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България от 22.01.1905 г., действал до 1941 г. След влизането в сила на регулационния план на населеното място правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се е преобразувало в право на собственост върху парцелите, отредени за тези имоти. Няма данни след приемане на регулационния план между собствениците да е имало спорове относно очертанията на отредените парцели за всеки от имотите. Наследодателите на всяка от страните са се сдобили с нотариални актове за собственост върху съответните парцели, описани според плана от 1926 г. Процесната част от 54 кв.метра е включена в парцел * в кв.28, придобит по наследство и дарение от К. И. и в нито един от нотариалните актове не е отбелязано, че има неуредени регулационни отношения по отношение на имота. Доводите, основани на разпоредби на § 6, ал. 2 и 4 и §8, ал. 1 ЗУТ във връзка с приложението на дворищно-регулационния план,са неоснователни. Неоснователно и недоказано е и твърдението, че С. Т., а преди това и наследодателите му, са своили процесната част от имота на ответницата и са го придобили по давност. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. П ървият и вторият въпрос - относно отчуждаването на недвижими имоти и уреждането на регулационните отношения между собствениците съгласно ЗБНМКБ /отм./, както и за приложението на нормите на § 6, ал. 2 и 4 и § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ по отношение на дворищно-регулационни планове, приети при действието на ЗБНМКБ /отм./, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. С него е прието, че след влизането в сила на регулационния план на населеното място правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се е преобразувало в право на собственост върху парцелите, отредени за тези имоти, като по делото няма данни за спорове между страните относно очертанията на отредените парцели за всеки от имотите. В този смисъл са и изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които въззивната инстанция изрично е препратила на основание чл. 272 ГПК. Прието е, че към датата на приемането на плана на [населено място] въпросите, свързани с благоустройството на населените места са уреждани от ЗБНМКБ от 1905 г., съгласно който след влизане в сила на регулационния план на населеното място правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се е преобразувало в право на собственост върху парцелите, отредени за тези имоти. С приемането на действащия план на [населено място] не са придавани реални части от единия към другия имот. Действието на плана се е изчерпало в това да преобразува собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху отделни парцели. След като по заварената от ЗУТ регулация няма регулационни сметки /няма придаваеми места/ не са приложими разпоредбите на §6, ал. 2 и ал. 4 и §8, ал. 1 ЗУТ. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване по третия и четвъртия въпроси от изложението във връзка с иска по чл. 109 ЗС, доколкото същите са поставени при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд. Касаторът твърди, че ответницата К. И. е извършила строеж в собствения му недвижим имот /поставяне на канализационни тръби/, обратно на възприетото от въззивния съд становище, съгласно което С. Т. С. не е собственик на спорната част от 54 кв. м. Въззивният съд е посочил, че процесният строеж е извършен не в чужд, а в собствения на ответницата недвижим имот, тъй като в случая е налице несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Съобразена е практиката на ВКС, съгласно която съдът следва да извърши конкретна преценка за това дали действия или бездействие на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените /в този смисъл - ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК/. В тази връзка въззивният съд е обсъдил твърденията на страните и събраните по делото доказателства, като е достигнал до заключение, че извършените от К. И. действия не пречат на С. С. да упражнява правото си на собственост,а са в негов интерес, тъй като преди поставяне на канализационните тръби за отвеждане на мръсните води те са се изливали в неговия имот при съществуващата денивелация. Обосноваността на този извод изисква преценка на фактите и доказателствата по делото, поради което не може да бъде обсъждана в настоящото производство по реда на чл. 288 ГПК. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на делото касаторът следва да заплати на К. И. И. разноските по делото в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.