Определение № 6581 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗКИР). Образувано е по частна жалба на К. П. Ч. от [населено място], общ. [община], обл. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Вътков, срещу определение № 2250 от 08.03.2024г., постановено по адм. дело № 2661/2023г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане за прогласяване на нищожността на заповед № АБ – 49 от 20.08.1992г., издадена от кмета на община Раковски, с която на основание чл. 39 ал. 1 т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за единния кадастър на Народна Република България /ППЗЕК/ и чл. 82 ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ е одобрен кадастралния и застроителния и регулационния план на с. Белозем, Пловдивска област и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че неговия имот нива от 7,8 дка не се засяга от оспорения план. Посочва, че съдът неправилно е кредитира приетата по делото СТЕ, като навежда съображения, че тя не е оценила всички относими към спора планове. Посочва, че нивата му от 7,8 дка се намира в землището на [населено място], м. „[заличен текст]“, като по архивния одобрен с указ № 264 и заповед № 1766 от 1930г. план попада в западната част на [населено място], чийто кадастрален, застроителен и регулационен план е бил одобрен именно с оспорената в производството заповед от 1992г. Поради това твърди, че е неправилен извода, че имотът му попада в рамките на кв. 55 по действащия сега кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № АБ – 101 от 05.12.2001г. Поради това твърди необоснованост на извода на съда, че за него липсва правен интерес от оспорване на заповедта от 1992г., като напротив обосновава наличието на такъв. Иска оспореното определение да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество по частната жалба. Ответникът Кметът на община Раковски, чрез процесуалния си представител юрк. Лесова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пловдив е приел, че от събраните по делото доказателства, включително приетото по делото заключение на съдебно – техническа експертиза, се установява, че имотът на жалбоподателя не е засегнат от оспорената заповед № АБ – 45 от 20.08.1992г. достигнал е до този извод базирайки се на установеното от СТЕ, че оспорената заповед от 1992г. касае одобрен план – кадастрален, регулационен и застроителен на с. Белозем, а имотът на жалбоподателя се намира в [населено място]. Приел е, че от представено решение № 0344В от 08.09.2008г. на ОЗСГ – гр. Раковски е възстановено правото на собственост на наследниците на К. П. Ч., измежду които и жалбоподателя, във възстановими стари реални граници на имот нива от 7,8 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „[заличен текст]“. Приел е, че съгласно нотариален акт от 1943г. горепосоченият имот представлява парцели II, III и VI от кв. 48 по плана на [населено място], действащ към онзи момент и одобрен с указ 1766/1930 и указ № 264/1930г. Приел е и че този имот по сегадействащия план на [населено място], одобрен със заповед № АБ – 101 от 05.12.2001г. на кмета на община Раковски попада в кв. 55 по този план на [населено място]. Във връзка с установяванията от СТЕ, съдът е приел, че оспорената заповед от 1992г. касае одобрен кадастрален, регулационен и застроителен такъв на с. Белозем, а имотът на жалбоподателя попада в [населено място]. В тази връзка е достигнал до извод, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповед № АБ – 45 от 1992г., тъй като собствения му имот не се засяга от одобрения с тази заповед план. Поради това е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 131 ал. 1 ЗУТ „Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана“. Видно от цитираното право да оспорват заповеди и решения за одобряване на ПУП имат лицата, чиито имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В случая от събраните по делото доказателства е установено безспорно, че имота на жалбоподателя не е засегнат и не е предмет на плана, одобрен с оспорената от него заповед № АБ – 49 от 20.08.1992г. на кмета на община Раковски. Това е така, тъй като видно и от текста на тази заповед с нея е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на с. Белозем, а от доказателствата – нотариален акт, решение на ОСЗГ – гр. Раковски, заключението на вещото лице по приетата СТЕ, се установява, че имота на жалбоподателя се намира в [населено място], а не в село Белозем. Не са ангажирани доказателства, които да разколебават това установяване. В нито един документ, включително и няколко представени съдебни решения по спорове във връзка с възстановяване на собствеността на имота на жалбоподателя, не се установява този имот – нива да се намира в с. Белозем. Напротив от всички доказателства се установява, че имота се намира в границите и землището на [населено място], което не е предмет на оспорената заповед. Поради това е правилен извода на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, доколкото неговия имот не е засегнат от одобрените с нея планове. Съответен на закона е извода на съда за недопустимост на оспорването, поради и което правилно е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,