Определение № 406 от 23.06.2009 г. на ВКС по д. № 153/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 пр.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТД ”А” Е., гр. С. против разпореждане на Софийски градски съд № 18 от 11.07.2008 год., постановено по гр.д. № 427/2008 год., с което е оставена без разглеждане, като просрочена, частната жалба на същото ТД срещу определение на СРС от 17.12.2007 год. по гр.д. № 28685/2007 год. и е разпоредено връщането и на нейния подател. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че при липсата на получена призовка за доброволно изпълнение, началото на срока по чл.244, ал.1 ГПК /отм./ за него, като длъжник не е поставено, поради което при броенето на този преклузивен срок неправилно СГС е приложил процесуалното правило на чл.33, ал.3 ГПК/ отм./. Ответната по частната жалба страна не е взела становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл.278 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по - нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане и да остави без разглеждане частната жалба на ТД ”А” Е., гр. С. срещу постановеното по реда на чл.242, ал.1 ГПК/ отм./, във вр. с чл.237, ал.1, б.”ж” ГПК/ отм./ определение на СРС по гр.д. № 28685/2007 год., въззивният съд е счел, че същата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.244, ал.1,изр.2 ГПК/ отм./. При обосноваване на крайния си правен извод за недопустимост на частната жалба на длъжника, СГС е съпоставил датата на получаване призовката за доброволно изпълнение от страна на последния -19. 11. 2007 год., приложена в заверен препис и датата на депозиране частната жалба в канцеларията на СРС - 25.01.2008 год. Определението е неправилно. От приложената по делото в заверено ксерокс копие призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 2* с изх. № 02813/ 16. 11. 2007 год. на ЧСИ Х. Д. се установява, че същата не е връчена на настоящия частен жалбоподател, тъй като име и подпис на получателя липсват. Несъмнено е, че само положеният подпис на връчителя на същата- Т. Н. С. не е достатъчен за да удостовери и факта получаването и от адресата- длъжник, тъй като в случая са приложими общите правила на чл.45-51 ГПК/ отм./. Следователно за начало на срока по чл.244, ал.1,пр.2 ГПК/ отм./ не следва да се смята датата 19.11.2007 год., вписана от връчителя на призовката за доброволно изпълнение, като дата на поканване на длъжника да изпълни, поради което и при липсата на ангажирани по делото, съобразно въведената от ГПК/ отм./ доказателствена тежест, доказателства относно конкретна датата на надлежно връчване на същата на ТД ”А” Е., следва да се приеме, че преклузивният срок за упражняване правото на частна жалба на последното, към датата на депозирането и в канцеларията на СРС не е изтекъл и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен. Именно защото моментът, от който длъжникът се счита уведомен за издадения срещу него по реда на чл.242, ал.1 ГПК /отм./ изпълнителен лист е призовката за доброволно изпълнение, затова и законодателят в чл.244, ал.1,пр.2 ГПК/ отм./ е предвидил, че този момент поставя и началото на срока за обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия