Определение № 102 от 01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 516/2010 г.

Постъпила е молба вх. № 1* от 31.07.2009г., подадена от М. Б. Ш. и Л. Г. Ш. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение по гр.д. № 5544/2003г. на Софийски РС, с което са осъдени да предадат владението на “И” А. върху 4,75 кв.м. от терен, съставляващ парцел **** от кв. 47 по плана на гр. С., кв. “К”, върху който е поставен павилион 3. Представят н.а. № 61,т.І от 15.02.2002г. на нотариус Б. Я., с който “И” А. учредява в полза на А. М. И. право на строеж върху терен, върху който според молителите са осъдени да ревандикират на дружеството. Ответникът по молбата “И” А. оспорва допустимостта й, като твърди, че е просрочена. Съдът на основание чл. 307ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното. Молбата е недопустима, защото е подадена след изтичане на срока по чл. 305, т.1 от ГПК поради следното. С решение № 204 от 17.03.2009г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007г. на ВКС, ІІІ гр.о. е оставено в сила решение от 20.02.2007г. по гр.д. № 1685/2006г. на СГС. С последното е потвърдено решение от 17.01.2006г. по гр.д. № 5544/2003г. на Софийски РС, с което е уважен предявеният от И. 21” А. против молителите ревандикационен иск. На основание чл. 296,т.1 от ГПК, решението по спора е влязло в сила с произнасяне на ВКС на 17.03.2009г. Съгласно чл. 305, ьл.1 т.1 от ГПК, тримесечния срок за подаване молба за отмяна започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителя е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Молбата за отмяна е подадена на 31.07.2009г. – след изтичане на тримесечния срок от влизане на решението в сила. Тъй като новото обстоятелство е сделка с недвижим имот от 2002г., която е вписана в агенцията по вписване и при проверка по партидата на прехвърлителя, който е и ищец, молителите са могли да узнаят за нея, съдът приема, че тримесечния срок е започнал да тече от влизане на решението в сила. Регистрите за вписване са публични и при проява на дължимата грижа за добросъвестно упражняване на процесуални права, каквото е изискването на чл. 3 от ГПК, молителите са могли да узнаят за сделката и да представят приложения към молбата нот. акт от 2002г., ако са го считали относим към спора. По изложените съображения, молбата за отмяна се явява просрочена и следва да се остави без разглеждане, поради което Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.