Решение № 10394 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2012 г.

Решение № 10394 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2012 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Викизар" ООД, подадена чрез управителя Миглена Асенова Запрянова, срещу решение № 709 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 749 по описа за 2011 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 8000-0694/23.08.2011 г. на Началника на Митница Свиленград. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и противоречи на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С молба от 04.06.2012 г. прилага писмени доказателства. По подробни съображения изложени в жалбата моли да бъде отменено решението на АС-Хасково и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на Началника на Митница Свиленград. Ответникът - Началникът на Митница Свиленград, в писмена молба, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АС-Хасково е било Решение № 8000-0694/23.08.2011 г. на началника на Митница Свиленград, с което е прието, че операцията по карнет ТИР VX61891538 не може да бъде призната за редовно приключена в съответствие с разпоредбите на чл. 39 § 2 от Конвенция ТИР от 1975 г., поради което на 15.12.2009 г. е възникнало вносно задължение за титуляра на карнета ТИР за заплащане на мито и ДДС за липсващата стока - 1 брой климатик. На основание чл. 214 § 1 от Митническия кодекс е определен размер на възникналото митническо задължение за внасяне на мито 4118,98 лева и ДДС 31334,75 лева - общо 35 453,73 лева, като за длъжник, на основание чл. 203 § 3 последно тире от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92, е определен титулярът на карнета ТИР - "Викизар" ООД, гр. Свиленград. Установено е, че процесният карнет ТИР е бил приключен с резерви от митническите власти на Литва, като е установена липсата на 1 колет от стоката, с бруто тегло 3425 кг., описан в търговска фактура Серия А № 176826/25.11.2009 г. и Международната товарителница - CMR като един брой прекондиционер (климатик) BCTC-100, на стойност 78 000 евро. Безспорно е установено, че жалбоподателят "Викизар" ООД, гр. Свиленград, има качеството превозвач по процесния превоз на стоки, който видно от представената Международна товарителница (CMR) е подчинен на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., обнародвана в ДВ, бр. 61/1977 г. и в сила за България от 18.01.1978 г. Пред АС жалбоподателят е поддържал, че процесният климатик не е бил натоварен на камиона под покритието на тир карнет VX61891538, (т. е. въобще не е бил въведен на територията на страната), а е превозен от същия превозвач на по-късна дата под карнет XB61891540. В тази връзка съдът е обсъдил приложените по делото писма от управителя на дружеството-изпращач на стоката "Ефе груп" - Турция от 10.12.2009 г. и от 05.11.2010 г. (л. 69 и 70), и от Завеждащия транспортен отдел в дружеството - получател "АД РЕМ" АД - Литва (л. 66 и 68) и е приел, че същите не могат да оборят презумптивната доказателствена сила на Международната товарителница като автентичен и неоспорен писмен документ. Установено е, че в писмото на изпращача "Ефе груп" от 10.12.2009 г. е посочено, че стоката "1 бр., 3425 кг. климатик" поради грешка не е натоварена на камиона, а в писмото от 05.11.2010 г. е посочено, че "същият 1 бр. Климатик 3425 кг. е бил натоварен на тир с регистрационен номер СА 6949НМ и вписан в карнет XB61891540 на 12.12.2009 г." Писмено дружеството-получател на стоката "АД РЕМ" АД гр. Вилнюс, Литва, удостоверява, че тази пратка е пристигнала на митнически терминал "VILNIAUS TRANZITAS" (митнически код LTVR3000) на 18.12.2009 г., претоварена е на литовски камион и изпратена до Латвия, където е доставена до Латвийски митнически терминал на 21.12.2009 г. според ЧМР номер 004840 с печат на терминала. Според съда представената от жалбоподателя международна товарителница CMR (л. 22), въз основа на която стоката е получена от "Адрем", Вилнюс на 18.12.2009 г. не съдържа данни, доказващи връзка между превозвания под покритие на карнет ТИР XB61891540 "1 KAP PRE CONDITIONER" - 3425KG и фактура Серия А № 176826 от 25.11.2009 г. Номерът на тази фактура е посочен само в документ, представен на чужд език - Т1 MRN 09LTVR3000115C9396 (л. 24), с който по твърдение на жалбоподателя (л. 44) процесният климатик е насочен от Вилнюс към Латвия, за където пратката по CMR АТ 004840 (л. 25) заминава, претоварена на литовски камион. Предвид изложеното, съдът е приел, че не са налице достатъчно данни за еднозначното идентифициране на липсващия и превозения впоследствие климатик. Според съда, с оглед формалността на изискванията на Конвенция ТИР, с горепосочените доказателства би могло да се докаже само реализиран превоз, но не и приключена без резерви транзитна операция под покритието на ТИР карнет. Прието е, че жалбоподателят, в качеството му на превозвач, дори да не е действал умишлено, в конкретния случай е пропуснал да вземе необходимите и разумни мерки за осигуряване на точни факти и разликите между вписаното и натовареното количество стоки се явяват допуснати в резултат на негова небрежност (Обяснителна бележка към Член 39), поради което правилно с решението си административният орган е приел разпоредбата на Член 39 § 2 от Конвенция ТИР за приложима и операцията ТИР за нередовно завършена. Прието е за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че щом в ПМУ не са установени повреди в пломбите на превозното средство за процесния превоз, то не е налице отклонение от митнически надзор. Съдът се е аргументирал с разпоредбите на чл. 87 § 2 и чл. 91, § 2, б. "б", т. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Не се твърди обаче митническите органи да са били уведомени от страна на превозвача за констатираната промяна и по делото не се представят доказателства в тази насока. Според съда разпоредбата на Чл. 65 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 отнесена към процесния случай, води на извода, че дори климатикът наистина да не е бил натоварен и декларацията да е съдържала неверни данни, то след момента на осъществяване проверката на стоката от компетентните органи, извършването на поправки в декларацията е недопустимо. Приетата митническа декларация не е била и анулирана от митническите органи по искане на декларатора по смисъла на чл. 66, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, което е допустимо "когато деклараторът докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим или че поради особени обстоятелства оставането й под декларирания митнически режим е неоправдано". Предвид изложеното, съдът приел за безспорно установено, че декларираният митнически режим за стоката - един брой прекондиционер (климатик) BCTC-100, на стойност 78 000 евро, поставена под покритието на процесния карнет ТИР VX61891538 не е приключен редовно, поради което са налице фактическите основания за възникване на вносно митническо задължение за титуляра на ТИР карнета поради отклонение от митнически надзор на стоката, а оттам и за издаване на оспорения акт. Законосъобразно на жалбоподателя са определени задължения за заплащане на 4118,98 лева мито и 31334,75 лева ДДС, по размера на които с оспорването не са наведени възражения. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба са развити оплаквания, които са идентични с тези, изложени в жалбата пред първата инстанция и на които административния съд е отговорил подробно. Съдът подробно е анализирал приложимите в случая правни норми и при постановяване на решението си не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Правилно е очертан и предмета на спора касаещ редовното завършване на процесната транзитна операция по карнет ТИР VX61891538 с предмет стока 1 брой прекондиционер (климатик) BCTC-100, на стойност 78 000 евро с произход от Турция. Безспорно е установено, че под покритието на процесния ТИР карнет е задействана транзитна операция за доставка на стока от Република Турция до Литва. От данните по делото се установява, че процесният ТИР карнет не е приключен по съответния ред, като административният орган е обосновал изводите си въз основа на резултата от извършената проверка от компетентен митнически орган на друга държава членка на ЕС - Литва. Поради съмнения относно редовността на приключване на транзитната операция, е изпратен формуляр ТИР карнет - известие за издирване до литовските митнически власти, които в отговор на 26.02.2010 г. са върнали известието с приложено заверено копие от Волет № 2 на карнет ТИР VX61891538. С Писмо изх. № 3В-17.4./10-3157 от 19.04.2010 г. /л. 92/, митническите власти на Литва са предоставили допълнителна информация относно процесния ТИР карнет, като са посочили, че същият е приключен с резерви поради установена липса на едни брой климатик ВСТС - 100, 3425 кг., поставените при задействане на карнета пломби са били здрави, но товарът е бил освободен с контролен резултат "Незадоволителен - В1". Според чл. 96, § 1 на приложимия Регламент № 2913/92 г. /МКО/, титулярът на режима външен транзит в Общността трябва да представи стоките в непроменено състояние пред ПМУ в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране и да спазва разпоредбите за режима външен транзит в Общността. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Конвенция ТИР различията между указанията в манифеста на стоките в карнета ТИР и съдържанието на пътното превозно средство, на състава от пътни превозни средства или на контейнера не се считат по смисъла на тази конвенция за нарушения от страна на титуляра на карнета ТИР, когато се докаже по удовлетворителен за компетентните органи начин, че тези различия не се дължат на умишлено допуснати грешки или вследствие небрежност по време на товаренето или изпращането на стоките, или при съставянето на манифеста. При съвкупната преценка на приложените по делото доказателства обоснован се явява изводът на АС, че дружеството касатор не е взел необходимите и разумни мерки за осигуряване на точни факти и разликите между вписаното и натовареното количество стоки се явяват допуснати в резултат на негова небрежност. Доказателствена тежест за редовното приключване на транзитната операция има лицето-титуляр на режима, което в случая не е доказало релевантния факт, поради което решаващите мотиви на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесното митническо решение се споделя изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. С оглед изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.