Определение № 5481 от 07.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8844/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Симова и Н. Недялков, подадена чрез техния пълномощник адв. Г. Стоянов, против Определение № 5166/16.06.2023 г. по адм. дело № 4770 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното определение е върната исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203, ал. 3 АПК, подадена от частните жалбоподатели срещу Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Плевен и производството по делото е прекратено. Частните жалбоподатели твърдят неправилност на определението, като навеждат всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразяват становище, че в конкретния случай първоинстанционният съд не е извършил съдебен контрол за прилагане на разпоредбата на чл. 203, ал. 3 АПК. Искат отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на друг състав на Административния съд София-град, за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от тях иск за обезщетяване на вреди, причинени вследствие достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), извършено от ответника по иска. Ответникът – Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Плевен – в писмен отговор от 03.07.2023 г. оспорва частната жалба като неоснователна и недоказана. Иска същата да бъде отхвърлена, а обжалваното определение – потвърдено. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав след като съобрази доводите и възраженията на страните и данните по делото преценява частната жалба като процесуално допустима и основателна. Същата е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, за които съдебният акт, предмет на касационен контрол, е неблагоприятен, като преграждащ по нататъшното развитие на производството. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, че частните жалбоподатели, в качеството им на ищци в първоинстанционното производство, не са изпълнили неговите указания за конкретизиране на предявената от тях искова молба. Посочил е, че след като е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 и на чл. 128, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, с Разпореждане от 25.05.2023 г. (л. 60 от първоинстанционното дело) е оставил без движение исковата молба. Дал е указания на ищците да уточнят, от кой акт (действие или бездействие) претендират вреди, респ. от диспозитива на кой съдебен акт се поражда задължение за ответния административен орган за последващо произнасяне, както и да посочат в какво се изразяват твърдените вреди, съответно исковия период, за който се претендира обезщетението. Съдът е преценил, че с депозираното на 02.06.2023 г. „заявление“ – уточнение на исковата молба (л. 68, пак там) отново са повторени твърденията по първоначалния иск, като единствено е конкретизиран периодът на претендираните вреди. Приел е, че указанията му не са изпълнени в цялост и не са отстранени всички нередовности на исковата молба. Преценил е, че последната представлява описание, по пунктове на образувано административно производство, приключило с издаването на индивидуален административен акт, който впоследствие е прогласен за нищожен. Съобразил е твърденията на ищците за неизпълнение на съдебно решение – Решение № 217/05.12.2012 г., постановено по гр. дело № 788/2011 г. по описа на Районен съд – Павликени, поправено с Решение № 716/08.02.2013 г. по същото дело (л. 10-13 от адм. дело № 4770/2023 г. по описа на Административния съд София-град). Приел е, че исковата молба не съдържа ясен петитум, респ. не може да се извърши преценка на обстоятелствата дали и за какво следва да се ангажира отговорността на ответника в случая. Посочил е, че ищците не посочват и доказателства, обосноваващи исковата им претенция. Мотивирал се е, че бланкетното позоваване на принципите за ефективност и равностойност, както и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) не е достатъчно условие, за да се приеме, че искът е редовен и като такъв се допусне до разглеждане. Посочил е, че редът за защита срещу неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт е регламентиран в чл. 304 АПК. Формирал е решаващия извод, че предявената от С. Симова и Н. Недялков искова молба е нередовна. На основание чл. 129, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, я е върнал на ищците и е прекратил производството по образуваното пред него дело. Върховният административен съд преценява обжалваното определение като неправилно. Съображенията са следните: От исковата молба, с която е сезиран административния съд става ясно, че търпените от ищците вреди са от нищожен акт - Протокол №10 от 24.08.1992г. на Поземлена комисия-гр. Червен бряг, приет по преписка по заявление вх.№ 504/28.07.1992г. със заявител Г. Хинков и от бездействие на издалия го административен орган да приеме валиден акт след влизане в сила на Решение № 217/05.12.2012г. на Районен съд - Павликени, поправено с Решение № 716/08.02.2013г. на същия съд, постановено по същото дело. Ищците са уточнили и периода, през който са търпели вредите. Тоест, налице са всички данни за правната квалификация на исковете, което е задължение на сезирания съд. Единствено не е уточнен характера на твърдените вреди - имуществени или неимуществени, или и двете, за което съдът обаче не е дал указание на ищците. Тоест, нередовностите на исковата молба, заради които съдът е прекратил производството не съществуват, поради което административният съд неправилно е върнал исковата молба и е прекратил съдебното производство. Определението като неправилно следва да се отмени, а вместо това делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Воден от горните съображения и на осн. чл.235 АПК, Върховният административен съд