Определение № 156 от 23.03.2011 г. на ВКС по д. № 131/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на КУИППД срещу въззивното определение на Апелативен съд Б. по ч.гр.д. №297/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното на Сливенски окръжен съд по ч.гр.д. №147/09 г. С него съдът е дал разрешение на Д. М. и М. М. за извършване на разпоредително действие с запорирания по ЗОПДИППД техен лек автомобил, за заплащане на държавна такса в производството по този закон, на осн. чл.23, ал.4, т.7 от него. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3 от ГПК и е допустима. Не са налице обаче предпоставките за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на т.3. Поставя като значими за спора и точното прилагане на закона въпросите: следва ли и по какъв начин съдът да контролира разходването на средствата от разрешеното разпореждане със запорирана вещ, както и следвало ли е да даде вяра на договора за заем, сключен от молителите с техния син, представен като доказателство в охранителното производство по издаване на разрешението. За да издаде разрешението по чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД въззивният съд е преценил, че молителите като пенсионери не разполагат с достатъчно свободни парични средства, за да посрещнат освен ежедневните си нужди и разноските в производството по ЗОПДИППД. Разноските са платили със средства от заем, сключен с техния син. Разрешението за разпореждане е за запорирана вещ, чиято пазарна оценка е съизмерима с необходимата им за разноски сума. Разрешението е мотивирано за необходимостта по чл.23, ал.4,т.7 от закона, при данните за имущественото състояние на молителите, изложени в мотивираната им молба. Законът не предвижда механизъм за съдебен контрол върху разходване на средствата от разрешеното разпореждане. Достатъчно за даване на разрешението е молителите да мотивират и установят необходимостта от средства за посочените в чл.23, ал.4 плащания с призната от закона важност. В случая това е направено, като са представени и писмени доказателства – договор за заем с достоверна дата, за сума съответстваща на тази за държавната такса по делото и срок за връщане 31.12.11 г. Извършена е и съпоставка между установената нужда на молителите и пазарната оценка на вещта, за която е дадено разрешението. Не са налице предпоставките за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК и ВКС на РБ, трето г.о.