Определение № 135 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2143/2017 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Постъпила е молба от Столична община за отмяна на влязлото в сила решение от 16.09.2009 г. по гр. д. № 4141/2008 г. на Софийски районен съд, 46-ти състав. С атакувания съдебен акт Столична община е осъдена да предаде на основание чл.108 ЗС на Е. Р. А. владението на апартамент в [населено място], [улица], № 26, ет.3. Молителят се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като излага твърдения, че не е получил нито исковата молба, нито съдебното решение по спора. За приключилото дело узнал от устен сигнал на наемател от 27.01.2016 г. и писмо на СО-район С. от 12.02.2016 г. Ответникът Е. Р. А. от Тел А., И., чрез своите пълномощници адв. Х. Т. и адв. С. Н., не взема становище по молбата за отмяна. Пълномощното от 2008 г., приложено на стр. 14 по гр. д. № 4141/2008 г. на СРС, включва представителни права на адвокатите Т. и Н. за водене на делото до окончателното му свършване във всички инстанции, както и за производството за отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата за отмяна е редовна. Тя има необходимото съдържание, подадена е от надлежна страна и е насочена срещу влязло в сила съдебно решение. Подадена е в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от твърдяната дата на узнаване на влязлото в сила решение. Молбата е вписана, внесена е и дължимата държавна такса, поради което тя следва да се допусне до разглеждане по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,