Определение № 150 от 09.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2109/2017 г.

Производството е по чл. 247 и чл. 250 ГПК. Подадена е молба вх. № 7832 с пощенско клеймо от 31.08.2018 год. от С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е., всички от [населено място], за допълване на решение № 66 от 24.07.2018 год. по гр. д. № 2109 /към което е присъединено и ч. гр. д. № 2108/, по описа на Второ гражданско отделение на ВКС за 2017 год., с присъждане на дължимата законна лихва върху сумата 15 587 лв., която е осъден да им заплати касаторът И. И. З. за уравнение на дяловете им, считано от влизане в сила на решението до изплащане на сумата. На същата дата е постъпила и молба от същите молители с вх. № 7833 за поправка на очевидна фактическа грешка в същото решение № 66 от 24.07.2018 год. по гр. д. № 2109, ч. гр. д. № 2108/2017 год. ІІ г. о. на ВКС, в частта, с която касаторът И. И. З. е осъден да им заплати сумата 15 587 лв. за уравнение на дяловете им, съгласно експертизата на вещото лице Ф.-В. от 2011 год., вместо действителния размер на паричното уравнение като главница по приетите предходни експертизи, съгласно които действителната стойност на дължимото парично уравнение на дяловете е в размер на 31 520 лв. Насрещната страна – И. И. З. не е взел становище по исканията. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. намира следното: С решение № 66 от 24.07.2018 год. по гр. д. № 2109, с присъединено ч. гр. д. № 2108/2017 год. настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС е отменил частично въззивното решение и вместо това е постановил друго, с което е разпределил на основание чл. 292 ГПК /отм./ допуснатите до делба обекти в сутерена и тавана на сградата в [населено място], [улица], подробно описани, като поставил в общ дял на съделителите Е. помещенията в сутерена, а тези в тавана поставил в дял на съделителя И. З.. Осъдил е последния да заплати на първите сумата 15 587 лв. за уравнение на дяловете им, като не е присъдил законна лихва върху паричното задължение до окончателното изплащане на сумата, считано от влизане в сила на решението. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане на страната, решението подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК, като допустимостта на молбата е обусловена от подаването й в предвидения в закона едномесечен преклузивен срок. В случая решението е постановено на 24.07.2018 год., на която дата е и влязло в сила като окончателно /чл. 296, т. 1 ГПК/. Считано от тази дата е започнал да тече и срокът по чл. 250 ГПК, който е изтекъл на 24.08.2018 год., съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК. Постъпилата молба на Е. е извън този срок – подадена е по пощата на 31.08.2018 год., поради което като просрочена същата не следва да бъде разгледана по същество. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в същото решение по горното дело, подадена на същата дата от Е., е процесуално допустима с оглед липсата на предвиден срок за подаването й. Разгледана по същество, същата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Този извод е обусловен от липса на констатиране на очевидна фактическа грешка в размера на присъденото с диспозитива на решението обезщетение от 15 587 лв. за уравнение на дяловете между съделителите. Очевидната фактическа грешка в размера предпоставя наличие на несъответствие между формираната воля на съда относно размера на уравнителната сума и външното й изразяване в диспозитива, каквото в случая не е налице. Доводът на молителите за възприемане на различен размер на сумата на основание друга приета експертиза по делото всъщност представлява довод за неправилност на извода на съда, който в настоящето производство не може да бъде обсъждан. При липса на очевидна фактическа грешка молбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 247 и чл. 250 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.