Определение № 968 от 07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2171/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДаллБогг:Живот и Здраве“АД против решение № 209/30.03.2022 г. по т.д.№ 26/2022 г- на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 261192 /29.07.2021 г. по т.д.№ 1563/2018 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против Гаранционен фонд искове, с правно основание чл. 499 ал.5 КЗ във връзка с чл. 519 ал.1 т.1 КЗ, за сумите, съответно: 1/ 494 727,69 лева – претендирана за възстановяване по претенция № 1-0875/03.04.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното й заплащане и 2/ сумата 79 345,38 лева – претендирана за възстановяване по претенция № 1-1097/03.05.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане; 3/ 13 081,42 лева – обезщетение за забава в издължаване на първата главница и 4/ 1568,42 лева – обезщетение за забава в издължаване на втората главница, съизмерими със законната лихва върху всяка от сумите по главните искове, считано от датата на превода до датата на исковата молба. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Така страната счита, че въззивният съд не се е произнесъл по всичките й доводи относно изначалната нищожност, поради липса на съгласие, на сключените застрахователни договори с дружество „Адика ВД“ ЕООД, към момент към който едноличният собственик на капитала и управител на същото - физическо лице – е починал, поради което не би могло да се касае за висяща недействителност на договора, като сключен от лице без представителна власт: че назначеният ликвидатор на дружеството, предвид прекратяването му със смъртта на едноличния собственик и управител / чл.157 ал.1 ТЗ /, не може да извършва преценка дали да се противопостави или не / съгласно чл. 301 ТЗ / на така сключения / по същество от неизвестно лице / застрахователен договор, тъй като не се касае за сделка, обслужваща ликвидацията / чл. 268 ал. 1 ТЗ /, съответно - не може да го потвърди, като висящо недействителна сделка и че липсата на лице, оправомощено да представлява застрахованото дружество, изключва квалифицирането на порока на сделката като висяща недействителност. Касаторът развива съображения за изначална, абсолютна – поради неподлежаща на потвърждаване / саниране / сделка - нищожност, съгласно приетото в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.дело № 5/ 2014 г. – т.2 – на ОСГТК на ВКС, поради липса на съгласие – чл.26 ал.2 пр. второ ЗЗД. Смъртта на физическото лице Е. К. – едноличен собственик на капитала и управител, предхождаща сключването, заличава правосубектността на единствения възможен волеобразуващ орган на „Адика ВД„ ЕООД. Ответната страна – Гаранционен фонд – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения взети предвид при настоящото произнасяне. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „ ДаллБогг: Живот и Здраве„ АД претендира от Гаранционен фонд подлежащи на възмездяване, при условията на чл. 499 ал. 5 КЗ / нов / суми, като заплатени от него в полза на правоимащите лица от застрахователя, но дължими от Гаранционния фонд, ведно с обезщетения за забава в издължаването им. Отговорността на ГФ ответникът е основал на нищожност на сключения застрахователен договор с „ Адика ВД „ ЕООД / в ликвидация /, въз основа на който е извършил плащанията във връзка с чл. 519 ал. 1 т. 1 КЗ, според който Гаранционният фонд извършва плащания в обезщетяване на пострадали при ПТП лица, причинени от МПС, за които няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите. Ищецът поддържа тезата си, че застрахователният договор не е висящо недействителен, тъй като не се касае за сключването му от лице без представителна власт. Последното, освен обективната липса на подпис, обосновава и с обстоятелството, че със смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на „Адика ВД„ ЕООД, независимо от запазената, до приключване на ликвидацията и заличаването му в Търговския регистър, правосубектност на дружеството, не съществува възможност за потвърждаване на договора, доколкото назначеният ликвидатор няма това правомощие, тъй като компетентността му е ограничена до действия, свързани с ликвидацията. Ищецът отрича, предвид търговския характер на сделката, в компетентността на ликвидатора да е и правото на изрично противопоставяне, поради което не биха могли да бъдат съобразявани правни последици, съгласно чл. 301 ТЗ. Застрахователната полица не е подписана и от посочения обичаен водач и държател на МПС – М. И. О.. Ответникът - Гаранционен фонд - оспорва исковете. Позовава се на решение на СЕС по дело С– 287/2016 г., според което застрахователят, сключил договор за застраховка въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не може да се позове на нищожността му и да я противопостави на трето пострадало лице, за да се освободи от своето, произтичащо от чл. 3 пар. 1 от Първата директива задължение да го обезщети за причинени от застрахованото МПС вреди при ПТП. Позовава се на обстоятелството, че ищцовото дружество е получавало застрахователните премии, подавало е информация към Информационния център на Гаранционния фонд /ИЦГФ/ за валидно сключен договор за застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите и за настъпване на застрахователното събитие, поради което и на основание чл. 293 ал. 3 ТЗ не може да се позовава на недействителността. Първоинстанционният съд, позовавайки се на т.2а от ТР № 1/ 07.03.2019 т. по тълк.дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е приел, че липсата на подпис не обуславя нищожност на застрахователния договор, предвид приложимостта на чл. 293 ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Изходил е от поведението на застрахователя, който не е оспорвал недействителността, приел е плащанията на застрахователни премии, регистрирал е договора, съгласно чл. 571 КЗ, в регистрите на ГФ, обявил е прекратяването му, поради „невнесена вноска„. Съдът е приел, че този извод не се променя от сключването на застрахователния договор от името на „Адика ВД“ ЕООД след смъртта на едноличния собственик на капитала и негов управител, тъй като не се преустановява правосубектността на дружеството до заличаването му в търговския регистър. Дружеството продължава да бъде правоспособна страна в облигационни отношения по време на ликвидацията, поради което не е налице изначална невъзможност за изразяване на воля от негово име. От разпоредбите на чл. 477 ал. 1 КЗ / „обект“ на задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ / и ал. 2 на същата разпоредба, съгласно която „застраховани лица“ по този вид застраховка са собственикът, ползвателят или държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването му на законно основание, първоинстанционният съд е заключил, че застрахователен интерес от сключването му има всяко едно от тези лица. С въззивната си жалба застрахователното дружество е оспорвало правилността на първоинстанционното решение със следните, относими към наведените касационни основания, доводи: 1/ едновременно позовавайки се на влязло в сила решение, по иск на „ДаллБогг: Живот и здраве„ АД срещу „Адика ВД„ ЕООД, с което застрахователният договор е прогласен за нищожен, на основание чл. 26 ал. 2 пр. второ ЗЗД, съдът е отказал да разгледа предявеният в производството самостоятелен установителен иск за нищожността на договора, поради липса на съгласие / чл. 26 ал. 2 пр. второ ЗЗД /, а от друга - отказал да се позове на нея, като обвързваща и Гаранционния фонд, макар да не е бил страна по приключилото с влязло в сила решение дело; 2/ неправилен е извода на съда, че застрахователният договор не е нищожен, като сключен при липса на съгласие, позовавайки се на чл. 293 ал. 3 ТЗ, тъй като разпоредбата касае единствено недействителност поради неспазена форма на сделката, какъвто не е настоящия случай, а освен това извършените от застрахователя действия по изпълнение на договора предхождат узнаването му за смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на застрахованото дружество; смъртта на физическото лице преустановява окончателно правосубектността му и оттук възможността за волеобразуване, като условие за постигане на съгласие за сключване на договора; 3/ неправилно са приложени чл. 157 ТЗ вр. с чл. 268 ал. 1 ТЗ и чл. 26 ал. 2 пр. второ ЗЗД: със смъртта на едноличния собственик на капитала на „Адика ВД„ ЕООД дружеството се прекратява по право и правосубектността му - до приключване на ликвидацията и заличаването му в ТР – е ограничена до придобиване на права и задължения във връзка със и обслужващи ликвидацията; ликвидаторът представлява дружеството само във връзка с изпълнение на вече възникнали задължения и няма възможност да санира недействителна застрахователна полица, сключена години преди назначаването му за ликвидатор / чл. 268 ал. 1 ТЗ /; 4/ съдът не е провел нужното разграничение между нищожността по чл. 26 ал. 2 пр. второ ЗЗД и висящата недействителност по чл. 42 ал. 2 ЗЗД, основано на това, че в отличие от висящата недействителност, изначалната нищожност е окончателна и непреодолима, каквато е и в случая – липсва законова възможност за потвърждаване от ликвидатора, при липсващ друг волеобразуващ орган на застрахованото дружество; 5/ неправилно е приложен чл. 349 ал. 1 ТЗ и обосновано наличие на застрахователен интерес за сключването на договора; предвидената в чл. 483 ал. 1 т. 1 пр. второ КЗ възможност всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор, не изключва необходимостта това лице да бъде индивидуализирано. Въззивният съд се е позовал на т.4 от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 г.на ОСТК на ВКС – т.4, според което „съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност “ на автомобилистите, не е противопоставимо на третите лица по смисъла на чл. 477 ал.3 пр.1 във връзка с ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд„. Съдът е посочил, че застрахователният договор е сключен с правен субект търговското дружество „Адика ВД„ ЕООД, а не със страна починалия негов едноличен собственик на капитала и управител - Е. К.. Със смъртта му не отпада правосубектността на дружеството до приключване на ликвидацията и заличаването му в търговския регистър и то може да бъде носител на права и задължения в отношенията си с останалите правни субекти. При това положение сключеният – очевидно не от законния представител на дружеството Е. К. – застрахователен договор е сключен от лице без представителна за дружеството власт и действителността му е обусловена от потвърждаване, при условията на чл. 301 ТЗ / т.е. от липса на изрично противопоставяне на сделката, за да не биха настъпили правните й последици /. Съдът приема, че ликвидаторът е оправомощен да потвърди сключената без представителна власт сделка / очевидно допуска и правомощие да се противопостави, съгласно чл. 301 ТЗ /. Съгласно т.2б от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС: „Потвърждението, което по правното си естество представлява упражняване на потестативно право и е едностранна правна сделка, има обратно действие във времето. Отправено към третото лице потвърждаване, отговарящо на изискванията на чл. 42 ал. 2 изр. второ ЗЗД, валидира договора към момента на неговото сключване, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. При отказ за потвърждаване, договорът сключен без представителна власт / без знанието и волята на представляващия / не е нищожен, по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД „. На тази недействителност по начало може да се позове само представляваният или неговите наследници / т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС /. Всяко от изброените в чл. 477 ал. 2 КЗ лица, в качеството на „застраховано лице „, има правен интерес да сключи застрахователния договор и в тежест на ищеца е да докаже, че сключилите го лица не са от този кръг. В полицата, като обичаен водач или държател на МПС е посочен М. Й. О. ,с постоянен адрес в Република Румъния и тези данни достатъчно индивидуализират застрахования. Съгласно т. 2в от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, липсата на уредена в закона забрана, за деклариране от застраховащия на неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477 ал. 2 КЗ, само по себе си изключва свързването му с общото основание за нищожност по чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, приложното поле на което е изключено и от специалното основание в чл. 349 ал. 2 КЗ, предвиждащо недействителност на застрахователния договор при липса на застрахователен интерес. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени от страните възражения и свързаните с тях доводи, които са от значение за спорното право ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решения по гр.д.№ 2150/2017 г. на ІV г.о., гр.д.№ 2479/2019 г. на ІV г.о., т.д.№ 205/2018 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 587/2018 г. на І т.о. на ВКС; 2/ Недействителни ли са и какъв е видът на недействителността на сделките, които са сключени от името на ЕООД, след прекратяването му, поради смърт на едноличния собственик на капитала и преди назначаването на ликвидатор, когато дружеството не разполага и не са били вписани в Търговския регистър органи на управление ?; 3/ Съществува ли правна възможност за ликвидатора да потвърди, вкл. чрез непротивопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, сделки, сключени от името на дружеството от лице без представителна власт, след прекратяване на дружеството и преди назначаването на ликвидатор, в случаите, когато тези сделки не са насочени да обслужват ликвидацията, по смисъла на чл. 268 ал. 1 ТЗ ?; 4/ Недействителен ли е и какъв е видът на недействителността на сделка, сключена от името на физическо лице, след смъртта му ?; 5/ Съществува ли правна възможност за потвърждаване на сделка, сключена при липса на правосубектност и от кого ?; 6/ С прекратяването на дружество в хипотезата на чл. 157 ал. 1 ТЗ – поради смърт на едноличния собственик и управител на същото – преустановява ли се автоматично възможността същото да бъде носител на права и задължения в отношенията с останалите правни субекти или тази възможност съществува до заличаването на дружеството в Търговския регистър ? - по всички – от 2 до 6 въпроси вкл. – допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради липса на отговор във формираната от касационна инстанция съдебна практика. Първият от въпросите, като относим към касационния довод за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – необсъдени доводи на касатора срещу правилността на първоинстанционното решение, не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондира със съдържанието на мотивите. Независимо от тяхната непоследователност, ясно изводима е позицията на въззивния съд, че неподписването на застрахователната полица е ирелевантно обстоятелство, при осъществяване на действия по изпълнението на договора от всяка от страните, с което е удовлетворено изискването за писмена форма, макар и не единна, съгласно предвиденото в чл. 293 ал. 4 ТЗ; обстоятелството, че фактическите и правни действия по сключването и изпълнението на договора от името и за сметка на „Адика ВД„ ЕООД обективно не би могло да изхождат от законно представляващо дружеството лице / предвид смъртта на едноличния собственик на капитала и управител, предхождаща сключването на застрахователния договор / обуславя извод за вписани в полицата неверни данни, но не и липса на каквато и да било обективирана воля за сключването на застрахователен договор; поради това и доколкото самото застраховано дружество продължава да съществува в правния мир до приключването на ликвидацията и заличаването му, се касае за сключването на договора от лице без представителна власт за дружеството, предпоставящо висяща недействителност на сделката, подлежаща на потвърждаване, допустимо и от името на ликвидатора, а в качеството му на абсолютна търговска сделка - пораждайки правни последици, освен при изрично противопоставяне от страна на същия, съгласно чл. 301 ТЗ, каквото няма към момента на настъпване на застрахователното събитие и до момента; преди всичко, обаче, на тази недействителност може да се позове единствено представляваният и неговите наследници, не и противната страна; посочено е конкретно и достатъчно индивидуализирано застраховано лице, по смисъла на чл. 477 ал. 2 КЗ, чието качество ищецът не е оборил, което обуславя наличие на застрахователен интерес от сключване на договора и оттук действителност на същия. Следователно, въззивният съд е изложил мотиви по всеки от доводите на ищеца – въззивник, а недостатъчната им аргументираност, сама по себе си не предпоставя съществено процесуално нарушение от вида, визиран във въпроса: липса на каквото и да било съобразяване и произнасяне по наведените доводи. Несъгласието на касатора с мотивите на въззивния съд се явява оплакване за незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Четвъртият от въпросите е чужд на фактологията по спора, тъй като не се касае за сключена от името и за сметка на починало физическо лице сделка, което е достатъчно, за да се изключи правния му характер – отговор на въпроса не би бил значим за правния резултат, като чужд на дължимото произнасяне по съществото на спора. Петият въпрос изхожда от предпоставка, която въззвният съд не е приел за установена – липсваща правосубектност за търговското дружество, от чието име и за чиято сметка е сключен застрахователния договор. Напротив, съдът е приел, че правосубектността на „Адика ВД „ ЕООД, разбирана като правоспособност и дееспособност, съвпадащи при юридическите лица, не отпада до заличаването на дружеството в търговския регистър. Съобразявайки конкретиката на спора, въпросът по същество дублира втори и трети от формулираните въпроси. Втори, трети и шести въпроси формално удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, сведени до това, дали при смърт на едноличния собственик и управител на ЕООД, предхождаща сключването на застрахователен договор от името на същото дружество, се касае за нищожност, поради липса на съгласие, на основание чл. 26 ал. 2 пр. второ ЗЗД, предпоставена от обективната невъзможност за последващо саниране на договора, като такъв, сключен от лице без представителна власт, доколкото в правомощията на ликвидатора на дружеството не се включват действия като потвърждаване, съгласно чл. 42 ал. 2 ЗЗД, респ. изрично противопоставяне, съгласно чл. 301 ТЗ. Не се обосновава допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Налице е формирана практика на касационна инстанция, даваща отговор за действителността на застрахователен договор, като сключен от името на починало към момента на сключването му лице, аналогично приложима и към настоящата хипотеза. В практиката на Върховен касационен съд - и преди постановяване на ТР № № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС – еднозначно се приема, че прието от застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия данни към Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл. 294 ал. 1 КЗ /отм./, съответно чл. 573 т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293 ал. 3 ТЗ / така решения по т.д.№ 3135/15 г. на ІІ т.о., т.д.№ 95/2011 г. на ІІ т.о., т.д.№ 348/2012 г. на І т.о. на ВКС и др ./. Поведението на всяка от насрещните страни, обективирано по преждепосочения начин и конкретно – в заплащането, съответно получаването на застрахователна премия, демонстрира съгласие, необективирано в писмена форма, поради което се касае именно за хипотезата на чл. 293 ал. 3 ТЗ. От друга страна ,в решение № 52/04.08.2019 г. по т.д.№ 762/2021 г. на ІІ т.о. на ВКС е прието следното: „мотивите към даденото тълкуване в т. 2в от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, а именно - че „не е допустимо, по иск на застрахователя, прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ“, са относими изцяло и към хипотезата, при която застрахователният договор е сключен от името на починало лице. Това е така, тъй като сключването на застрахователен договор от трето лице, вписало в полицата името на починало лице, било то собственик на застрахованото МПС или не, представлява вписване на неверни данни относно самоличността на лицето по чл. 477, ал. 2 КЗ, което е сключило договора. Както е посочено в тълкувателното решение, липсата на уредена в КЗ забрана за деклариране от застраховащия на неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ, само по себе си изключва свързването му с общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като единствената възможност, която законодателят е създал в този случай, е за прекратяване на застрахователния договор при съответните условия. Според съдиите от ОСТК на ВКС законодателят е отдал приоритет на запазване на застрахователното правоотношение и произтичащата от него гарантирана защита на пострадалите и увредените трети лица, спрямо интереса на застрахователя да се освободи от правните последици на сключен с него договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чрез прогласяване на нищожността му. Отделно следва да се има предвид, че законът не предпоставя валидността на договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със сключването му от собственика на моторното превозно средство. Според чл. 477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахован е не само собственикът, но и ползвателя и държателя на моторното превозно средство, за което и налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Според чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да сключи не само собственика, но и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство. От посочените законови разпоредби следва, че меродавно за валидността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е идентифицирането в полицата на моторното превозно средство, за което се сключва договора, а не дали договорът е сключен от собственика или от друго трето лице.“ В съответствие с тези съображения, съставът е приел, че застрахователят не може да се позовава на нищожност на застрахователните полици, сключени от името на починали физически лица, освен при уговорени специални условия, касаещи конкретно личността им. Аналогично би било разрешението и при починало физическо лице - органен представител на търговско дружество, при това с непреустановена правосубектност, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/ 31.05.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Становището се основава на обективирани действия по изпълнение на така сключен застрахователен договор и необореното наличие на застрахователен интерес, в полза на посочено в същия лице по чл. 477 ал. 2 ТЗ – в случая на обичайния водач и държател на застрахованото МПС, вписан в полицата и посочен като „застрахован„ в сертификата „Зелена карта „. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение