Определение № 6937 от 06.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5693/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Определение № 904 от 13.05.2024 г. по адм. дело № 193/2024 г. по описа на Административен съд – Ловеч е прекратено производството по делото, образувано по жалба на А. М. С., лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора – [населено място], срещу ЕР № 90464 от 12.04.2024г. на НЕЛК и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен. Съдът е мотивирал определението си с обстоятелството, че не се касае за производство по ЗИНЗС, а за такова, подлежащо на разглеждане по общия ред на АПК за разглеждане на индивидуални административни актове, поради което е приложима разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК и тъй като регистрираният постоянен адрес на жалбоподателя е [населено място], обл. Плевенска, делото е местно подсъдно на Административен съд - Плевен. С Определение № 1806/20.05.2024г. по адм.д. № 431/2024г. по описа на Административен съд – Плевен е прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Плевен и Административен съд – Ловеч. Административен съд – Плевен се е мотивирал с обстоятелството, че жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - [населено място], като мястото на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" фактически се явява постоянният адрес на жалбоподателя, независимо от вписания различен такъв в съответния регистър. Приел е, че жалбоподателят живее принудително в посочения затвор, пребиваването му там е трайно установено и не зависи от неговата воля, той получава и кореспонденцията си на същото място, което се явява основание да се приеме Затвора - [населено място] като негов адрес, съгласно разпоредбата на чл.93, ал.5 от ЗГР, независимо от вписването в съответния регистър. Върховен административен съд в настоящия си състав намира следното: Съгласно чл. 133, ал. 1, изр. 1 АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове, какъвто е процесният случай, се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. По делото е установено, че жалбоподателят има регистриран постоянен адрес в [населено място], обл. Плевенска, но към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – [населено място]. С оглед горното настоящият съд счита, че пребиваването му там е фактически трайно установено и не зависи от неговата воля. Съобразно чл.93, ал.5 от ЗГР, постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. От горното следва извод, че това е основното предназначение на този постоянен адрес. В конкретния случай жалбоподателят пребивава трайно в Затвора – [населено място], не може да промени това си местопребиваване по своя воля и получава кореспонденцията си на същото място, с оглед което следва да се приеме, че фактически това е неговият постоянен адрес, независимо от вписания такъв в съответния регистър. Изборът на постоянен адрес по смисъла на чл. 93 ЗГР може да бъде направен единствено от лице, което не е с ограничено право на свободно придвижване и може самостоятелно да определя своето местопребиваване. Ето защо в случая следва да се приеме, че мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ се явява постоянният адрес на жалбоподателя, поради което местно компетентен да разгледа жалбата му е Административен съд - Ловеч, на който делото следва да бъде изпратено по компетентност. Препис от настоящото определение следва да се изпрати на Административен съд – Плевен и на Административен съд - Ловеч за сведение. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,