Определение № 9587 от 26.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 176/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба на П. Т. З. от гр. Димитровград, за изменение на решение № 4696 от 15.04.2024 г. постановено по адм. дело № 176/2024 г. на Върховен административен съд, Първа колегия, в частта за разноските. Молителят поддържа доводи, че необосновано съдът е присъдил разноските в размер от по 200.00 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, претендирано от процесуалните представители на Министерски съвет на Република България и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, поради което се иска намаление на същите до минималния размер от 100.00 (сто) лева. Твърди, че още с депозиране на касационната жалба е поддържал възражение за прекомерност на разноските на ответниците по делото, което не се отличава с фактическа и правна сложност. Релевира и довод за неоправдано завишение на държавната такса за касационно обжалване. Счита, че така присъдените юрисконсултски възнаграждения надвишават двукратно присъден адвокатски хонорар по адм. дело № 69/2024 г. по описа на Административен съд – Разград. Ответниците – Министерски съвет на Република България, Агенция по геодезия, картография и кадастър и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, не са изразили становище по искането. Върховният административен съд, Първа колегия, в настоящия петчленен състав, намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 144 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело № 176/2024 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав е образувано по касационна жалба на П. Т. З. от гр. Димитровград чрез процесуален представител адв. Б. Бойчев против решение № 10873 от 09.11.2023 година, постановено по адм. дело № 9517/2022 година по описа на Върховния административен съд, трето отделение. С решение № 4696 от 15.04.2024 г. постановено по адм. дело 176/2024 г. и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, е оставил в сила решение № 10873 от 09 ноември 2023 година, постановено по адм. дело № 9517/2022 година по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Предвид изхода на спора Върховният административен съд е обсъдил искането за разноски на ответниците – Министерски съвет на Република България и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, както и релевираното с касационната жалба и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност, като е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200.00 (двеста) лева за всяка една от участвалите в касационното производство ответни страни. При произнасянето си съдът е съобразил разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразил е фактическата и правна сложност на делото, както и обема на осъщественото процесуално представителство. Пълномощниците на ответниците Министерски съвет на Република България и Министерство на регионалното развитие и благоустройството – правен съветник Георгиева и главен юрисконсулт Антонова, са изготвили подробни писмени бележки по съществото на спора, като са се явили и в проведеното открито съдебно заседание. Поради това и присъденото юрисконсултско възнаграждение е над минимума от 100.00 (сто) лева. Понастоящем с молбата си П. З. не сочи доводи и доказателства, които да обусловят различни от вече формираните от петчленния състав на Върховния административен съд правни изводи. Наведеният в искането довод за завишен размер на дължимата държавна такса за касационно обжалване също е неоснователен. Съгласно чл. 1 от Закона за държавните такси, държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго. От уредбата на задължението за събиране на държавните такси е видно, че то е вменено на съда по конкретното дело, който правилно е определил нейния размер съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието за образуване на административно производство, поради и което не подлежи на преразглеждане. С оглед на изложеното молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,