Решение № 2276 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2017 г.

Решение № 2276 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Л. Ч. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Левон, срещу решение № 896 от 19.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2467/2016 г. на Административен съд - гр. В., 32 състав, с което е отхвърлена жалбата на А. Л. Ч. срещу заповед № ДК - 10 - СИР - 16 от 26.07.2016 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район (СИР) и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че територията, за която е издадено разрешението за строеж е регулирана, а не нерегулирана и оттук следва незаконосъобразност на извода за неспазване на изискването на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ при издаване на разрешението за строеж. Твърди и че правото на преминаване учредено на заинтересованите в производството страни е погасено, тъй като е учредено за една година и не е подновявано. Претендира разноски по приложен списък. Ответникът РДНСК - СИР с представено писмено възражение и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. О. Ч. К. Д. и Л. К. Д., чрез процесуалния си представител адв. Ковачева изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. О. Г. архитект на район "Приморски" - община В. не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. П. А. съд - гр. В. е оспорена заповед № ДК - 10 - СИР - 16 от 26.07.2016 г. на Началника на РДНСК - СИР, с която по жалба на Ч. К. Д. и Л. К. Д. е отменено разрешение за строеж № 34 от 18.02.2014 г. на главния архитект на район "Приморски" - община В. за строеж на: "Плътна ограда в ПИ № 10135.2526.100 с височина до 2,20 м., по плана на ж. к. "Бриз", гр. В., разположена изцяло в имота на възложителя по общата имотна граница с ПИ № 10135.2526.101, № 10135.2526.107 и 10135.2526.108 съгласно КК на гр. В., както следва: по североизточната граница с L=20,45м., по югоизточната граница с L=56 м. и по южната граница с L=4,60м., съгласно приложено ситуационно решение". За да постанови оспореното решение, с което е отхвърлил жалбата на А. Ч. срещу Заповед № ДК - 10 - СИР - 16 от 26.07.2016 г. на Началника на РДНСК - СИР Административен съд - гр. В. е приел, че територията, в която се намира имота на жалбоподателя, за който е издадено разрешение за строеж на ограда, е нерегулирана територия. Приел е, че това е така, тъй като от събраните доказателства се установява, че за процесните имоти на Ч. № 10135.2526.100 и № 10135.2526.101, собственост на заинтересованите страни Д. няма регулационен или застроителен план и същите не са били урегулирани. Приел е, че такъв план има само за съседен имот № 10135.2526.107, но този факт не прави територията урегулирана. Приел е, че Ч. и Л. Д. имат право на жалба срещу разрешението за строеж № 34 от 18.02.2014 г., тъй като е налице влезнало в сила определение № 1785 от 05.07.2016 г., с което жалбата им срещу разрешението за строеж № 34 е върната на РДНСК - СИР да бъде разгледана по същество. Приел е, че извода в оспорената заповед за това, че разрешението за строеж е издадено в противоречие с чл. 48, ал. 8 от ЗУТ е законосъобразен, тъй като в неурегулирани територии се разрешава строителството само на леки огради, а разрешената такава по оспореното разрешение за строеж е плътна. Решението е правилно. От представените по делото доказателства се установява, че територията, в която се намират имотите на жалбоподателя и ответниците Д. е регулирана с план за регулация и застрояване, одобрен със заповед № Г - 179 от 1993 г., като по този план са отредени УПИ за имотите на посочените лица. Няма данни този план да е влезнал в сила и да е бил приложен. Видно от оспореното пред РДНСК - СИР разрешение за строеж № 34 от 18.02.2014 г. същото е издадено за разрешаване на плътна ограда в ПИ идентификатор № 10135.2526.100 с височина до 2,20м. на жалбоподателя А. Ч.. РС № 34 не е издадено за изграждане на ограда по границата на УПИ, отреден за този имот. Чл. 48, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗУТ, УПИ могат да се ограждат откъм улиците и съседните имоти, включително и с плътни огради с височина на плътната част над 0,60 м. Т. е. допустимо е ограждането на имоти с плътна ограда само по регулационните граници при спазване на изискванията за разположение. В конкретния случай по оспореното пред РДНСК - СИР разрешение за строеж е разрешено изграждането на плътна ограда не на УПИ, а на ПИ на Ч. по одобрената кадастрална карта. Съгласно цитираните по - горе разпоредби такава хипотеза не е предвидена. След като РС е издадено за изграждане на ограда по имотните граници на ПИ № 10135.2526.100, които не съвпадат с регулационните такива по представеното заключение на вещото лице, то е допуснато изграждане на плътна ограда в рамките на неурегулирания имот. По аргумент от чл. 48, ал. 8 от ЗУТ по имотните граници и при неурегулирани имоти е допустимо изграждане само на леки огради. На следващо място не е спазено и изискването на чл. 48, ал. 3 изр. второ от ЗУТ, а именно в случаите, когато се разрешава изграждане на плътна ограда над 0,60 м. на плътната част, а в конкретния случай е 2,20 м. плътна част, да е налице изрично писмено съгласието на собствениците на засегнатите имоти. В конкретния случай не е налице съгласието на собствениците на ПИ № 10135.2526.101, които са засегнати с оглед на учреденото в тяхна полза право на преминаване (този въпрос е разрешен с влезнал в сила съдебен акт) и предвид, че с изграждането на плътната ограда се ограничава достъпа им до имота. Поради изложеното е правилен извода на АС - гр. В. за законосъобразност на оспорената пред него заповед на РДНСК - СИР. Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира, че оспореното решение на АС - гр. В. е правилно, постановено при правилното приложение на закона. При този изход на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.